30 октомври 2017-Нюз Фронт.
Невероятно, но факт. Изведнъж рязко про-турските политически сили проявиха небивала активност и сякаш се съзтезават в усърдието си да се възползват от моментите на политическа дезорганизация и дезориентация у нас, за да работят в полза на турския интерес.
Първо Мустафа Карадайъ от ДПС, се отличи с изказване, което не всеки главнокомандващ или с други думи президент би си позволил да произнесе, но той го направи.
От изказването на Мустафа не стана ясно дали изисква, настоява, съветва или заплашва, но стана ясно едно:
че във властта ДПС вижда вредни елементи, които не харесва, и ако те не бъдат премахнати, » Ще бъдем принудени да махнем цялата власт».
И преди още да последва каквато и да било реакция на тези думи, Лютви Местан излезе също с впечатляваща позиция, заявявайки, че щом България се радва на дипломатическите си успехи в Албания и признаването на българите за малцинство, време е и Турция да бъде зарадвана.
В Албания 50 000 българи са национално малцинство, а близо милион турци в България какви сме?
50 000 българи в Албания имат статут на национално малцинство, а например близо един милион турци в България не са! Какво сме тогава ?!… Просто лица с различна етническа, религиозна и културна принадлежност. Какво още е необходимо, за да придобият тези различия качествения, юридически статут на малцинство? Отговор няма … Или отговорът е още по-циничен – просто не ви признаваме … Но отговорът така или иначе предстои … Той е дължим!
Но Местан дори се опиянява и от реакцията, която предвкусва като сладка баклава, точно знаейки, че тези думи, които отдавна готви да произнесе ще дадат силна реакция.
Имам съзнание, че срещу тази позиция ще се надигне силен антидемократичен, националистически „вой“ : „Ужас! Местан иска статут на национално малцинство.“.
Да.
Искам го на същото човешко, морално и политическо основание, на което поискахме статут на национално малцинство за българите в Албания. Противното е двоен стандарт, имитация на демокрация и възраждане на тоталитарни рецидиви под формата на войнстващ национализъм, открито „аплодиран“ с прякото участие на крайните националисти във властта.
ДОСТ няма да замълчи по тази тема, защото мълчанието е съучастие.
Тук ще пропуснем информацията за оставките и извънредните заседания, ще пропуснем да обърнем внимание на работещите «лидери на опозиция» и даже няма да подчертаем, а съвсем скромно ще забележим, че някой силно клати държавата ни. Която се казва България, носи 13 века велика и тежка история, и е призвана да продължи пътя си. Единствената й надежда сме ние- българския народ.
Ася Иванова-Зуан