Великият мюфтия на Йерусалим Амин ал-Хюсеин така разясни подкрепата на арабите за нацистка Германия :
“Арабските страни са уверени, че Германия ще спечели войната. Арабите са естествени съюзници на райха, защото имат общи врагове : англичаните, евреите и комунистите” (цитира се по К. Грюнберг – Гитлер. “Република”. Москва, 1995. Стр. 149).
Мистиката залива западния свят и нейните политически основи са в нацисткото време.
Според преданията, в Тибет, преди 4000 години, е изчезнала най-великата човешка цивилизация. Останалите живи в два потока се отправят на запад.
Първият поток, воден от живия бог Тор, се установява в северна Европа.
Вторият поток отсяда край Кавказ.
След като Тибет опустява там възникват два тайни центъра : “пътя на дясната ръка” със столица Агартхи, скрит в недрата на Хималаите, и “пътя на лявата ръка” със столица Шамбала, чиито сили можели да управляват движението на човечеството.
Магьосниците на други народи, с богословията на Агартхи можели да сключват договори със Шамбала и с това да стават проводници на неговата воля. Но такива договори са били възможни само с посредничеството на “посветените”. Те живеят в Тибет и може да приобщават към тайните на изчезналата цивилизация избрани от тях хора.
В Германия през 20-те години на 20-я век седем „посветени” водени от Дитрих Ескардт основават тайното дружество “Туле”. Сред тях е Карл Хаусхофер, теоретикът на “Туле”. Хаусхофер е професор, блестящ японист, познавач на санскритския език, приел в Азия тайния обет на “червената свастика”.
Рудолф Хес е бил член на “Туле” и е довел в него Адолф Хитлер.
Говори се, че Ескардт и Хаусхофер са разкрили пред него някои тайни на Агархти и Шамбала и, че той е дал обет на мълчание. От тук тръгва нишката на мистичната компонента на националсоциализма свързана с изключителността на нордическата раса и с теорията на де Гобино.
По заръка на Хитлер Химлер създава дружеството “Амерде”, което курира всички търсения на тайното в областта на окултните науки. Ръководител на “Амерде” е професорът от Мюнхенския университет Верст, а научен ръководител – Хаусхофер. На “Амерде”, чрез Хаусхофер, Хитлер възлага на Химлер да привлече Ото Скорцени за намирането на “чашата на светия Граал”, тъй като нейното притежание гарантира успеха на всички начинания на притежателя й (Юлиян Семенов – Альтернатива. Книга 2. Политически хроники. “Московский рабочий”. Москва, 1976. Стр. 543-547).
Дружеството „Туле” е рожба на протомасонската организация „Германски орден” на барон Рудолф фон Зеботтендорф (1912 г.), в която се възприемат различни символи –свастиката, руническите знаци във вид на мълния, приветствията „хайл” и „зиг”.
В „Туле” главна роля играят германските аристократи и интелектуалците.
Но има и много търговци, журналисти и дори работници.
Свързването на „Туле” с работническото движение и с представителите на армията става чрез журналиста Карл Харер, шлосера Антон Дрекслер и политическия съветник на армейската групировка на генерал Франц Ритер фон Еп в Мюнхен капитан Ернст Рьом.
През октомври 1918 г., по поръчка на ръководството на „Туле” Карл Харер създава политически работнически кръжок, а Антон Дрекслер възстановява Германската работническа партия – ДАП. На едно от нейните събрания (12.09.1919 г.) присъства и Хитлер (по поръчение на капитан Рьом) и оттук започва неговия политически възход. Демонстрирайки несъмнени ораторски, волеви и политически качества, Хитлер бързо придобива голяма популярност и влияние.
На 20.02.1920 г. ДАП е преименована в Националсоциалистическа партия на Германия (НСДАП). На първото й публично събрание на 24.02.1920 г. в мюнхенската бирария „Хофбройхаус” Хитлер прочита партийната програма от 25 пункта. На 29.07.1921 г. Хитлер е избран за първи председател на НСДАП.
Бързото разрастване на партията и влиянието й сред работническата класа се дължи не на последно място и на взаимстването от работническото движение на някои външни атрибути – например червения цвят, който доминира на нацистките знамена и транспаранти и примамливата антикапиталистическа реторика.
Проф. Евгений Гиндев