Във връзка със събитията в Каталуния, отново в дневния ред на обществото влезе европейският сепаратизъм и съдбата на Евросъюза- та нали става дума за гордостта на Глобалния проект на световния капитализъм, за „първородното дете” на наднационалните конспиративни сили и , в крайна сметка, за капиталистическото бъдеще на планетата.
На бял свят отново излязоха абстрактни въпроси от човешката история, обръщане към корените на отминали и позабравени исторически периоди. Световната ситуация е явно е полза на глобалния капитализъм, който достигна такава сила, че може успешно да се противопостави на природно-историческия процес. Такъв опит да надвиеш Природата човечеството до днес не познава.
От друга страна, идеята цялото човечество да се събере под един покрив е от векове. Достатъчно е да споменем Александър Македонски, Рим, Отоманската империя (света на Исляма). Ние ще обсъдим по-съвремените усилия за реализиране на идеята.
Първият европейски проект за мирно съжителство на държавите и на народите принадлежи на чехския крал Йежи от Подебрад, на унгарския крал Матиаш Корвин (син на Януш Хуниади) и на полския крал Кажимеж Ягелончик (1464 г.).
Проектът категорично е отхвърлен от Ватикана и от френския крал Людовик ХІ.
Още през 17-я век англичанинът Уилиям Лен предлага обединяването на всички европейски държави под егидата на европейски федерален съвет.
През 18-я век Кант предлага „съюз на народите” гарантиращ „вечен мир”.
В началото на 20-я век австрийският граф Рехард фон Куденхоф – Калерги в книгата „Пан-Европа” доказва, че континента трябва да се обедини, за да не допусне катастрофи като Първата световна война.
След Калерги бяха планът на френския министър-председател Аристид Бриан и на класика на европейския федерализъм италианеца Алтиеро Спинели.
Големи почитатели на някаква форма на европейско обединение са великите западни просветители Волтер и Русо.
Една от мечтите на Русо е да „няма повече французи, немци, испанци или англичани, а само европейци”.
Интересното в този цитат е, че се споменават само страните — ядро на днешния ЕС.
През 1915 г. Ленин пише своята известна статия “ За европейски съединени щати”, в която преценява идеята като антиамериканска и антияпонска.
През юни 1917 г. масонството от съюзените и неутрални държави организира в Париж конгрес, една от главните задачи на който е:
”Да подготвят европейски съединени щати, да създадът свръхнационална власт, чрез която да бъдат разрешени конфликтите между нациите” ( В.Ф.Иванов – Православният свят и масонството. “Ф”АВВА”. Благоевград,1993. Стр. 15).
Модерната идея за ЕС датират, не съвсем коректно, с известната “фултънова“ реч на Уинстън Чърчил от 1946 г. Никой обаче не си спомня, че същото предложи Троцки още през 1913 г. и Чърчил не е прибавил към неговия проект нито една нова дума.
Не може да отминем и най-последователния и сериозен помощник на идеята за европейско обединение– мондиализма..
Наименованието произлиза от латинската дума «mundi» и френската „monde”- свят, и по своята същност изразява планетарна власт на „световно правителство”.
Често приравняват мондиализма с глабализацията, но в науката се прави разлика между двата термина.
Отнасят глобализацията към икономиката, а мондиализма – към цивилизацията.
Възможно е и друго деление : глобализацията е процес, мондиализма – идеология.
В такъв случай мондиализма е съставна част на глобализма.
Мондиалистите разглеждат земната популация като единство, временно разкъсано от историческия процес, което единство трябва да бъде възстановено чрез наднационални закони и планетарна федеративна структура.
Мондиализмът не е съвременна измишльотина, той води началото си от епохата на Просвещението и прокламира наличието на граждани на света и на единно човечество. Това е много удобна идеологема за учени и за част от творческата интелигенция (музиканти, художници, певци, скулптори), които по определение обичат и се стремят към миграция при творческата си реализация.
Допускането, че съществуването на отделните народи и нации с техните специфични езици, религии и култури е междинен етап по общия път на развитието на човечеството – етап, който в някакъв момент ще бъде преодолян, а съответстващите му институти ще бъдат ликвидирани като ненужни, има дълбока гносеологична база осъзнавана най-добре от интелектуалните слоеве на населението. Но,не може за отминем забележителното изказване на Фадей Францевич Зелински :
„Никаква общност на разума между хората от всички региони и времена не е съдържателна идея, тъй като не съдържа стимул за вътрешно развитие, и се намира извън историята”.
Цитатът е толкова по-ценен, че самият Зелински е типичен представител на „гражданин на света” ( виж krotov.info/lib_sec/08_z/zel/zelinsky.html — 47k).
В края на 19-я век главен разработчик на идеята за ЕС става Германия.
Немските военни, промишленици и интелектуалци определиха образа на бъдещия Европейски съюз. Същността му се свеждаше до създаването на «Велика Германия» в Европа.
Като идейна основа се възприе концепцията «Средна Европа». Особено настоятелни бяха германските учени Г.Даниел и Ф.Ратцел. Те твърдяха, че централното положение на Германия в Европа я прави географски и исторически обединителен център., съществено отличаващ се от културата на западните и източните народи. Под «Централна Европа» Ратцел приема обширната територия между Алпите и Северно и Балтийско морета – от Атлантическия океан до Черно море.
Ратцел не е определял източните граници на «Средна Европа», с което недвусмислено намеквал на Русия като обект или на експанзия от германската «Средна Европа», или на експанзия на влиятелни европейски сили, с които Германия трябва да се договори за разграничаване на сферите на влияние. Такова «европейско обединение» е трябвало да стане главна преграда на германизма срещу славянството.
По това време възниква и една нова идея – създаване на Съединени щати на балканските държави под егидата на германските императори (план «Бюлов»).
Тези Балкански съединени щати е трябвало да влязат в съюз с Османската империя, насочен срещу Русия.
Главната му цел би била изолирането на Русия в Черно море и недопускането й в Средиземно море.
«Така ние ще протегнем ръце към сърцето на Халифата, а след това – към управляването на целия мохамедански свят» се надявал Вилхем ІІ.
Просто е очудващо как тези фантазии се осъществяват днес от лидерите на Европейския съюз.
Трябва да признаем, че за сегашния проект предпоставки имаше достатъчно, но не може да се отрече, че той е уникален — мащабен и амбициозен. И най-важното.
Проектът излезе от сферата на идеите и премина в европейската практика.
И тук се натъкваме на нещо много интересно – германската идея за европейски съюз се възроди от нацистите, обогатена от поуките на Първата световна война, но запазила главното в проекта – установяване на планетата на Нов световн ред.
За този съществен момент при изграждане на сегашния Европейски съюз никои нищо не говори и никъде не споменава. А би трябвало !
Макар нацизмът да е англосаксонски продукт, неговата идеология е двойствена и заедно с расовата компонента включва „космополитическата и интернационалната”.
Тази идеологическа смес изповядва „Черния орден”, на който е поверена задачата да формира идеологията на „Новия световен ред”.
Заедно с сянката на „социалната справедливост” тази версия на нацизма е въплътена в европейската интеграция и в Европейския съюз под егидата на аглосаксонството.
Проф. Евгений Гиндев