Челният удар между Рахой и Пучдемон

Ръководителят на испанското правителство Мариано Рахой и председателят на каталунското регионално правителство Карлес Пучдемон са главните действащи лица в схватката между Мадрид и каталунските привърженици на независимост.

МАРИАНО РАХОЙ
Рахой е председател на Народната партия (НП, консервативна) от 13 години и ръководител на испанското правителство от 2011 г.
Често наричат 62-годишния галисиец «политик, умеещ да оцелява». Той има навика да изчаква, когато води война на изтощение с противниците си.
Така успя да започне втори мандат през ноември 2016 г., след като остави левицата да се разцепи, докато Испания изкара десет месеца без правителство.
Рахой спечели парламентарните избори с 33 процента от гласовете, хвалейки се, че е изтръгнал Испания от икономическата криза с цената на непопулярни мерки за строги икономии и водейки кампания в защита на застрашеното единство на Испания.
Лишен от парламентарно мнозинство, той управлява с подкрепата на либералната формация «Сиудаданос», родила се през 2005 г. в Барселона като движение за борба със сепаратизма.
Неговата партия е едва петата политическа сила в Каталуния (тя получи 8,5 процента от гласовете на регионалните избори през 2015 г. и 13 процента на парламентарните през 2016 г.) и ръководи само една община в цялата автономна област.
Рахой е обвиняван, че води битка срещу новия автономен статут на Каталуния, одобрен през 2006 г. от испанския парламент. Този статут предостави разширени правомощия на регионалните власти и определи в преамбюла си Каталуния като «нация» в испанската държава.
Сезиран от НП, Конституционният съд частично анулира този статут през 2010 година. Това бе възприето като унижение от много каталунци.
Критици казват, че Рахой е пренебрегнал каталунския въпрос и е подхранил движението за независимост с нежеланието си да се вслуша в исканията и мирните демонстрации.
Яростен противник на всеки референдум за самоопределение на региона, Рахой изтъква, че това би противоречало на конституцията и че трябва да бъде поискано мнението на всички испанци, когато залогът е единството на страната.

КАРЛЕС ПУЧДЕМОН
Петдесет и четири годишният бивш журналист Пучдемон се бори за независимостта на Каталуния още от младежка възраст.
През януари 2016 г. бе издигнат на председателското място в правителството на областта, заменяйки на поста Артур Мас, чийто образ на новопокръстен сепаратист, корупцията в неговата партия и политиките за строги икономии раздразниха крайнолявото движение за независимост.
Член на консервативната партия на Мас, Пучдемон бе кмет на каталунския град Жирона и председател на асоциацията на общините, искащи независимост. От 2006 г. е член на регионалния парламент.
Пучдемон има репутация на инатлив политик. Винаги е настоявал, че Каталуния е «нация, която има правото да решава сама своето бъдеще» и поиска да организира законен референдум за самоопределение.
Част от каталунците са му признателни, че изпълни обещанието си да организира референдум на 1 октомври. Той обаче бе забранен от съда и белязан с полицейско насилие. Обявеният резултат няма как да бъде удостоверен: «90,18 процента» казаха «да» за провъзгласяване на каталунска република, при 43 процента избирателна активност.
Но друга част от каталунците го обвинява в злоупотреба с демокрацията, предназначена да легитимира едностранно обявяване на независимост против общата воля. Мнозина го упрекват, че е създал собствена действителност и е обърнал гръб на нежелаещата независимост част от каталунците.
За организирането на забранения референдум срещу него се води следствие за неподчинение, недобросъвестност при изпълнение на служебни задължения и разхищение на публични средства.
Неговата решимост бе разколебана за известно време от натиска на икономическите среди и от по-умерените в неговия лагер. Вчера той дори обмисляше да свика избори, за да избегне челен удар.
Но в крайна сметка той се отказа от това, с риск един ден да бъде арестуван от полицията.
На 10 октомври предложи суспендиране на едностранната декларация за независимост и увери, че по този начин иска да даде възможност за преговори с Мадрид и евентуално международно посредничество.
После, на 19 октомври, уведоми испанското правителство, че Каталуния не е обявила независимост, но може да го направи, ако Мадрид продължи «репресиите» и по-точно ако отмени временно автономията.
След като правителството в крайна сметка обяви, че поставянето на областта под опеката на Мадрид е неизбежна, той остави последната дума на каталунския парламент да обяви или да не обяви независимост.

«Парламентът е този, който трябва да вземе решение, в зависимост от това, което реши парламентарното мнозинство», каза той вчера, без обаче да произнесе нито един път ключовата дума «независимост». /БТА/ /Лоранс Бутрьо от Франс прес/