Как американските летци съдействали за военните престъпления на нацистите

На 12 септември 1942 година хитлеристките подводничари потопяват британския параход «Лакония», който, освен граждански лица, превозва италиански военнопленници.
Командващият немския подводен флот Карл Дьониц издава заповед за спасяването на давещите се независимо от тяхната национална принадлежност.
Но подводниците, които взели потъващите хора, били атакувани от американските летци.
В резултат нацистка Германия окончателно отказва да спазва формалните правила за водене на морски сражения.
Действията на САЩ фактически довеждат но нови военни престъпления.
През 1946 година пред Нюрнбургския трибунал са изправени ръководителите на нацистката държава и нейните въоръжени сили.
Сред тях са и тези, които командват германския флот, в това число неговият последен главнокомандващ  грос-генерал Карл Дьониц.
Той е осъден на десет години, доживява до своето освобождаване, написва няколко книги.
Причината за относителното малката му присъда се крие в това, че немските адмирали не са били съпричастни към зверствата на фашистите на окупираните територии и не са били свързани със създаването на концлагери.
Дьониц е признат за виновен за военни престъпления.
За безусловно престъпление на германския флот се счита неограничената подводна война.
ГИБАЛТА НА «ЛАКОНИЯ»

През 1942 г. Дьониц още не бил командващ на целия германски флот, кой командвал сам една подводница.

Немският надводен флот по време на Втората световна война се проявявал зле.

На 12 септември 1942 година немската подводница U-156, която извършвала бойно патрулиране в южна Атлантика, недалеко от Кейптаун, открила британския пътнически кораб «Лакония».

Капитан Вернер Гартенщейн дал заповед да се атакува.

На борда на «Лакония» се намирали 2789 човека, включително жени и деца.

В това число влизали 1800 италиански военнопленници.

След попадението на първото торпедо, корабът започнал да потъва, пътниците и екипажа се хвърлили към лодките.

След втория удар угаснала светлината.

Торпедата попаднали в трюма, където били военнопленниците.

Започнала паника.

Италианците разбили железните решетки и се опитали да се измъкнат, за да се спасят от потъващия кораб.

На палубата се случвал кошмар — лодките не достигали.

Целият този хаос бил наблюдаван от Гартенщейн — неговата подводница атакувала британския кораб.

Адмирал Дьониц още през 1939  година, в самото начало на войната, издал заповед Номер 154, която забранявала да се оказва помощ на екипажите на потопени кораби, ако при това възниква опасност за немски кораб.

Заповедта обикновено се подлагала на разширена трактовка, т.е. спасяването на хората завесило изключително от добрата воля на капитана.

Но когато Гертенщейн чул виковете на потъващите хора, той разбрал, че на «Лакония» има италианци, съюзници на немците.

Изпратил радиограма на Дьониц.

  • Гросс-адмирал Карл Дьониц (на снимката — вдясно)

 

  • Грос-адмиралът взел решение да се спасят пътниците на потъващия кораб.
  • Но една подводница не можела да събере толкова голям брой хора, затова към мястото на торпедната атака започнали да се присъединяват немски и италиански подводници.
  • Сред спасените не били само италианци, но и множество англичани и поляци.
  • Командирите на подводниците успели да се свържат с френски транспортни кораби, Франция в този момент още не била окупирана от Германия, а немските подводници тогава не пипали френският флот.
  • Затова френските кораби тръгнали на помощ.
  • ПРИВЕТ ОТ СЪЮЗНИЦИТЕ

За да се избегнат неприятни сюрпризи, немците окачили на корабите знамена на Червения кръст.

Но те не помогнали.

По-нататъшните събития са описани подробно от U-156:

«11.25. Над нас прелита 4-моторен самолет с американски опознавателни знаци.

Показахме мирните си намерения, сложихме на мостика знаме (2 на 2 метра) на Червения кръст.

Самолетът прелетя над нас, след това дълго време кръжи встрани.

Опитахме са да изясним откъде лети, има ли наблизо друго кораби. Отговор не получихме.

Самолетът обърна и замина на югозапад.

След половин час внезапно отново се появи над нас».

«12.32. Над нас е същият самолет, от същия вид, както първият.

Прелита на височина 80 метра точно до носа на кораба.

В интервал от три секунди хвърли две бомби.

Лодките започнаха да се преобръщат. Самолетът известно време кръжи недалеко, а след това хвърли четвърта бомба — на 2000-3000 мера от нас.

Нов заход и още две бомби.

Заповядаха да слагаме спасителните пояси и всички англичани да бъдат настанени в лодките.

След това същото разпорежадане бе отдадено и за италианците».

Споровете за причините за поведението на американските летци не утихват и до днес.

Те задължително са видели знаците на Червения кръст.

Знаели са, че в лодките има съюзници на американците — британци.

  • Пароходът «Лакония»

В резултат от действията на летците на САЩ следва заповедта на Дьониц за пълната забрана за оказване на помощ на загиващ екипаж на кораб.

Тази заповед, известна като «Тритон Нула» довежда до ожесточаване на войната в морето.

Сега хората, които се намирали на кораби, станали обект на атака, не можели да разчитат на спасение — дори под формата на милостиня от командирите на немските съдове.

Жестокостта винаги поражда жестокост.

С немския транспорт също престанали да се церемонят.

По време на Нюрнбергския трибунал се опитали да вменят вина на Дьониц за заповедта му «Тритон Нула», но адвокатите на грос-адмирала успели да докажат, че британците и американците са се държали по аналогичен начин и че в инцидента с «Лакония» виновни за гибелта на вече спасените хора са били военните летци на САЩ.

В този епизод от Нюрнбергския трибунал, който не се отличавал с нежност към подсъдимите, Дьониц бил признат за невинен — гибелта на «Лакония» так и останала ненаказана.

Петя Паликрушева за News Front