Последното интервю на Хитлер

Няколко дена преди смъртта си Адолф Хитлер дава последното си интервю. За целта в Берлин бил поканен швейцарски журналист, който за съжаление е убит при щурма на Райхсканцеларията, но неговите записи са запазени и са публикувани.

 

Въпрос:

Преди 27 години, влизайки в политическата борба, допускахте ли, че ви очаква такъв финал?

Хитлер: Да, още тогава прекрасно разбирахме на какво тръгвахме. Влязохме в решаваща борба, залогът беше животът и съществуването на бялата раса. На карта беше поставено всичко, изходите бяха само два — или ще победим, или окончателно ще загинем.

Въпрос:

Днес сме 29 април 1945 година. Осъзнавате ли, че претърпяхте поражение?

Х: Не считам, че сме изгубили. Германия — да, тя изгуби войната, вермахтът претърпя поражение. Но ние дадохме тласък на една изключително мощна идея. Национал-социализмът нагледно доказа своето абсолютно преимущество.

Спомнете си 1918 година, спомнете си 20-те години — къде беше тогава Германия? За няколко години, когато бяхме на власт, ние успяхме да създадем най-великата държава в историята на човечеството. Създадохме икономика, възпитахме здрава младеж — здрава духовно и физически.

В края на краищата в историята остава само великото.

Кой сега си спомня за хилядите роби, загинали при изграждането на пирамидите в Египет?

В историята е останала само грамадата на пирамидите.

Да, ние паднахме в борбата, но това е падение по пътя към върха. Бъдещето принадлежи на национал-социализма, не се страхувам да кажа, че това ще се случи през 21 век.

Няма да ме изненада, ако през 21 век национал-социализмът победи в Русия. В годините на тази война бях принуден да преразгледам своя расов мироглед.

Никой тук, в Берлин, не познава Русия и никога не я е познавал.

Аз съвсем не идеализирам руснаците, съвсем, в руснаците има твърде много азиатско.

Но фактът си остава факт, руската нация се оказа по-силна и издръжлива в тази безумна война, няма да се изненадам, ако спасението за бялата раса дойде от Изток.

Това ще бъде логично.

Въпрос:

Казахте, че сте заложили идеята, но сте загубили войната. А нужна ли беше тази война?

Хитлер: Говорите така, все едно само от мен в целия свят е зависело да започна или да не започвам тази война. Знам, че след нашата гибел ще ни пуснат на кучетата. Наричат ни агресори и подпалвачи на войни. Но това не е истина, все едно аз или някой друг в Германия искахме тази война.

Новото поколение немци изгради велика държава, не е тяхна вината, че им поставяха прегради в колелата.

Англичаните, американците и евреите от целия свят направиха всичко, за да се започне тази война, за да задушат остатъците от младото национал-социалистическо движение.

Само идиот може да мисли, че тази война е замисъл на нашите стратези.

Погледнете, през 1939 г ние едновременно се оказахме обградени от врагове, които ни превъзхождаха по численост и в техническо отношение. Но дори в такива условия германският дух прояви пред света чудеса от героизъм.

Въпрос:

Поглеждайки назад, не се ли плашите от някои свои постъпки? Например за окончателното решение на еврейския въпрос.

 

Хитлер:

В този трагичен за Германия час не мога да мисля за евреите.

Въпрос:

За кое решение в живота си съжалявате най-много?

Хитлер: Действията ми около върхушката през 1934 година и екзекуцията на Рем. Тогава бях в плен на собствените си емоции, изиграха роля и мръсните интриги вътре в партията.

Ернст с всичките негови недостатъци беше предан национал-социалист и от самото начало на борбата вървеше рамо до рамо с мен. Без него щурмовите отряди на НСДАП нямаше да ги има.

Не знам, много тогава ме обвиняваха в предателство към националната революция, но, въпреки всякаквите слухове, аз се движех само от морални и нравствени съображения, борех се за чистотата в партийните редици. Ернст бе мой приятел и умря с моето име на уста.

Ако той днес бе до мен, всичко щеше да бъде по друг начин. А вермахтът просто ме предаде, аз загивам от ръцете на собствените си генерали.

Сталин извърши гениална постъпка — извърши чистка в Червената Армия и така се избави от прогнилата аристокрация.

Превод: Петя Паликрушева за News Front