Няколко дена преди смъртта си Адолф Хитлер дава последното си интервю. За целта в Берлин бил поканен швейцарски журналист, който за съжаление е убит при щурма на Райхсканцеларията, но неговите записи са запазени и са публикувани.
Въпрос:
Преди 27 години, влизайки в политическата борба, допускахте ли, че ви очаква такъв финал?
Хитлер: Да, още тогава прекрасно разбирахме на какво тръгвахме. Влязохме в решаваща борба, залогът беше животът и съществуването на бялата раса. На карта беше поставено всичко, изходите бяха само два — или ще победим, или окончателно ще загинем.
Въпрос:
Днес сме 29 април 1945 година. Осъзнавате ли, че претърпяхте поражение?
Х: Не считам, че сме изгубили. Германия — да, тя изгуби войната, вермахтът претърпя поражение. Но ние дадохме тласък на една изключително мощна идея. Национал-социализмът нагледно доказа своето абсолютно преимущество.
Спомнете си 1918 година, спомнете си 20-те години — къде беше тогава Германия? За няколко години, когато бяхме на власт, ние успяхме да създадем най-великата държава в историята на човечеството. Създадохме икономика, възпитахме здрава младеж — здрава духовно и физически.
В края на краищата в историята остава само великото.
Кой сега си спомня за хилядите роби, загинали при изграждането на пирамидите в Египет?
В историята е останала само грамадата на пирамидите.
Да, ние паднахме в борбата, но това е падение по пътя към върха. Бъдещето принадлежи на национал-социализма, не се страхувам да кажа, че това ще се случи през 21 век.
Няма да ме изненада, ако през 21 век национал-социализмът победи в Русия. В годините на тази война бях принуден да преразгледам своя расов мироглед.
Никой тук, в Берлин, не познава Русия и никога не я е познавал.
Аз съвсем не идеализирам руснаците, съвсем, в руснаците има твърде много азиатско.
Но фактът си остава факт, руската нация се оказа по-силна и издръжлива в тази безумна война, няма да се изненадам, ако спасението за бялата раса дойде от Изток.
Това ще бъде логично.
Въпрос:
Казахте, че сте заложили идеята, но сте загубили войната. А нужна ли беше тази война?
Хитлер: Говорите така, все едно само от мен в целия свят е зависело да започна или да не започвам тази война. Знам, че след нашата гибел ще ни пуснат на кучетата. Наричат ни агресори и подпалвачи на войни. Но това не е истина, все едно аз или някой друг в Германия искахме тази война.
Новото поколение немци изгради велика държава, не е тяхна вината, че им поставяха прегради в колелата.
Англичаните, американците и евреите от целия свят направиха всичко, за да се започне тази война, за да задушат остатъците от младото национал-социалистическо движение.
Само идиот може да мисли, че тази война е замисъл на нашите стратези.
Погледнете, през 1939 г ние едновременно се оказахме обградени от врагове, които ни превъзхождаха по численост и в техническо отношение. Но дори в такива условия германският дух прояви пред света чудеса от героизъм.
Въпрос:
Поглеждайки назад, не се ли плашите от някои свои постъпки? Например за окончателното решение на еврейския въпрос.
Хитлер:
В този трагичен за Германия час не мога да мисля за евреите.
Въпрос:
За кое решение в живота си съжалявате най-много?
Хитлер: Действията ми около върхушката през 1934 година и екзекуцията на Рем. Тогава бях в плен на собствените си емоции, изиграха роля и мръсните интриги вътре в партията.
Ернст с всичките негови недостатъци беше предан национал-социалист и от самото начало на борбата вървеше рамо до рамо с мен. Без него щурмовите отряди на НСДАП нямаше да ги има.
Не знам, много тогава ме обвиняваха в предателство към националната революция, но, въпреки всякаквите слухове, аз се движех само от морални и нравствени съображения, борех се за чистотата в партийните редици. Ернст бе мой приятел и умря с моето име на уста.
Ако той днес бе до мен, всичко щеше да бъде по друг начин. А вермахтът просто ме предаде, аз загивам от ръцете на собствените си генерали.
Сталин извърши гениална постъпка — извърши чистка в Червената Армия и така се избави от прогнилата аристокрация.
Превод: Петя Паликрушева за News Front
