ВОСР! Колко ли българи ще разчетат днес какво се крие зад това съкращение? А беше време, само преди 20 години, когато ВОСР ни заливаше отвсякъде. Особено на 7 ноември, когато и в НРБ се празнуваше Великата октомврийска социалистическа революция като национален празник.
Да кажа пак, този път юбилейно ( на кръглата годишнина от кончината на ВОСР като празник по нашите земи), че самото отбелязване на Октомврийската през Ноември беше сред белезите на закърняването на здравия разум, ослепял и оглупял за очевидните безумия на държавната идеология. Каквито и да са обясненията за смяната на календара, упоритият отказ да смени и названието на Великата революция, беше еманация на догматизма, наложен на милиони хора по света с претенцията да бъде върховно постижение на „колективния разум на партията”.
На този празник ( липсата на ВОСР) в нашия живото обаче получих подарък. Това една чужда мисъл, за друга чужда мисъл, която никак не ми е чужда.
Чуждата мисъл е цитат от статия във в. „Вашингтон пост” на Херард Де Гроот с дата…7 ноември. Той предлага друга чужда мисъл като цитат, който обяснява най – добре причината за провала на комунизма. Това са следните две изречения от романа на Хемингуей „Безкраен празник”:
„ – Ти как фалира?
– По два начина. Постепенно и после изведнъж”.
По мнение на Де Гроот това е най – доброто обяснение за причините за края на комунистическия експеримент, настъпил със сгромолясването на Берлинската стена и СССР. Присъединявам се и не изключвам мнозина да споделят това мнение, особено ако имат личен опит.
Постепенно всичко се скапваше ( т.е. генетично е бил заложен краят) и после – мозъчен срив на безмозъчната идеология и сърдечен удар на безсърдечната й практика, след което дойде и леталният изход! Абсолютно вярна е тази кратка диагноза за живота и смъртта на най – пагубната утопия, завладявала някога света.
Иво Инджев