В статия за The New York Times бившата глава на Държавния департамент на САЩ Кондолиза Райс споделя мнението си за руската история.
Според нея, Октомврийската революция, «която разтърси света преди 100 години», продължава да оказва влияние върху настоящето и да формира бъдещето на Русия.
Reuters
Тя споделя спомените си за пътуването си до СССР в студентските си години.
Разказва как е пристигнала в Ленинград и е посетила мястото на убийството на император Алекандър II.
Според нея, надеждата за либерализацията на Русия е загинала заедно с царя-реформатор, който освободил крепостните селяни и се опитал да модернизира страната.
Неговият приемник, Александър III, се оказал привърженик на «крайно твърд курс».
В резултат конфликтите в страната само се изострили.
Селяните нямали хляб.
Работниците «влачели жалкото си съществуване» и често рискували здравето си.
Войниците били принудени да участват в Първата световна война, «в битка, която те не можели да спечелят».
Синът на Александър III, «нещастният Николай II», се отрекъл от трона през 1917 г.
Сменилото го Временно правителство на Керенски се задържало на власт по-малко от година, припомня Райс.
След това, според нея, Зимният дворец бил завзет от отряди работници, които положили основата на болшевишката революция и режима, който управлявал страната над 70 години.
«Мир, земя и хляб», обещавали комунистите.
Въодушевлението по онова време е добре предадено чрез книгата «Десет дена, които разтърсиха света».
Нейният автор, американецът Джон Рид, не скривал симпатиите си към болшевиките.
Това не му попречило да направи «увлекателно и ярко» описание на ключовите епизоди от революцията, която се вихрила пред очите му.
Но за най-добро осъзнаване на събитията от 1917 година е нужен по-широк възглед върху историята на страната.
Затова книгата на Рид се допълва от две други произведения за Русия — на Джеймс Билингтън «Икона и брадва» и «Руската революция» на Шейли Фицпатрик, твърди Райс.
Според нея, именно «Икона и брадва» са възбудили в нея силния интерес към изучаването на Русия и СССР.
Книгата обхващала не само обширен период от историята — от Средните векове до появата на Сталин — но и предоставяла на читателите възможността да се запознаят с «очароващото описание на величественото наследство» на страната.
Изследвайки последните години на династията на Романовите, Билингтън показва 1917 г. и революционната идеология на Ленин в широк исторически контекст.
Когато Ленин се върнал от емиграция, «за да преобърне в своя полза хаоса, предизвикан от свалянето на царя», той предизвикал пълен разрив с миналото.
Лидерът на болшевиките бил «размирник до мозъка на костите си, произнасял подстрекателски речи и отхвърлял каквито и да било компромиси», счита Райс.
Разбира се, според екс-държавния секретар, победата на Ленин не дала цялата власт на работниците или Съветите, както обещал, а довела до гражданска война и болшевишка диктатура.
Тази трансформация била добре разкрита в книгата на Фицпатрик.
Писателката е убедена, че «октомврийското завземане на властта не е бил краят, а началото на революцията», която продължила до «епохата на терора» на Сталин през 1930-те години.
«СССР просъществува малко над 70 години. Може да се каже, че краят на неговото съществуване се превърна в начало.Но това не беше онова начало, на което разчитаха много — с демокрация и интеграция в западния свят.По-скоро се случи обратното — неспокойната история на Русия, станала толкова очевидна пред век, продължава неуморно да преследва страната и да формира нейното бъдеще.Това е добра причина да разберем онези десетки дни от 1917 година, които действително разтърсиха света», заключава Кондолиза Райс.
Преводи и редакция: Петя Паликрушева-Иванова за News Front