През юни 2017 полският президент Анджей Дуда поиска американският военен контингент в страната му да бъде увеличен , а само месец по-късно (по време на срещата на върха на Инициативата «Три морета», на която присъства и американският му колега Доналд Тръмп), предложи това военно присъствие на САЩ да стане постоянно.
Междувременно Дуда подготвя провеждането на два важни референдума, като първият е свързан с разширяването на пълномощията на президента, включително в сферата на военното ръководство, а вторият касае миграционната политика на Полша.
Според някои анализатори, всъщност истинската цел на полското ръководство не е мащабното увеличаване на американския военен контингент в страната под предлог, че тя трябва бъде защитена от «непрекъснато нарастващата руска заплаха», а по-скоро да демонстрира пред президента Тръмп, че Варшава разчита на американското покровителство за осъществяването на регионалните си геополитически планове, както и че «става дума за дългосрочна тенденция в поведението на полското правителство».
Те смятат също, че сегашната антируска реторика на Варшава не е плод толкова на «голи емоции» и «погрешно възприемане на действителността», а по-скоро съзнателно създаване на представа за уж надвиснала над страната екзистенциална заплаха, което позволява на Полша да получава определени инвестиции за укрепване на собствените си въоръжени сили, както и да финансира мрежата от неправителствени организации, представляващи гръбнака на полската «мека сила». Тоест, макар че действително става дума за откровено антируска политика (доколкото значителна част от сегашния полски политически елит е буквално обсебен от темата за «руската опасност»), зад инициативите на полския президент се крие и нещо друго. Полша все повече започва да се разглежда като регионален лидер, но в същото време осъзнава, че не разполага с достатъчен собствен потенциа за да доминира в Източна Европа.
И тъкмо затова Варшава се опитва да се позиционира като «европейския фаворит» на Вашингтон.
Без американското военно присъствие, Полша би загубила много от тежестта си в Европа и ЕС, докато благодарение на това присъствие възможностите и рязко нарастват и тъкмо с това е свързано желанието за привличане на колкото се може повече американски ресурси.
Петър Георгиев
