След прегласуване мнозинството в парламента преодоля президентското вето върху промените в закона за отбраната, наложено с указ на държавния глава от 6 октомври.
За да бъде законопроектът приет отново, трябваха минимум 121 гласа «за», които не бяха събрани при първия опит за гласуване.
След поискания от Данаил Кирилов /ГЕРБ/ повторен вот поправките събраха 131 гласа в подкрепа.
Против, бяха 71 депутати, предимно от БСП и ДПС, 20 се въздържаха.
Така остана разпоредбата офицерите, след удостояване с висше военно звание с указ на президента на републиката, да се представят в комисията по отбрана на Народното събрание от военния министър или определен от него заместник-министър.
Постоянният секретар на отбраната вече е най-висшият държавен служител в Министерството на отбраната. Преди промените той беше «висшият държавен служител в Министерството на отбраната».
За поста е необходим професионален опит не по-малко от осем години и четвърти старши ранг като държавен служител, както и ръководна длъжност в държавната администрация не по-малко от три години, от които не по-малко от една година в МО.
Постоянният секретар се назначава от министъра на отбраната, съгласувано с министър-председателя след подбор, за срок от четири години, който изтича преди придобиване от служителя на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
БСП защити президентското вето с мотива, че въведените нови изисквания към главния секретар дескриминират и ограничават тези, които биха искали да участват в конкурсна процедура. На второ място, посочи Николай Цонков, има смесване на властите заради изискването висшите офицери да се представят пред комисията по отбрана след удостояването им със звание. Подобни процедури по-скоро задавали колизия, смущения във вече утвърдената процедура по удостояване с висши офицерски звания, имало възможност и за политическо влияние. Цонков подчерта също, че в МО има ясна субординация, основният принцип е единоначалието и чрез подобни изисквания се нарушавали принципите на организацията и функционирането на ведомството.
Не е записано, ако някой откаже да отиде пред комисията, какво следва за него, обърна внимание Спас Панчев. Според него обаче представянето пред депутатите ще е добра практика, но това може да стане с наредба на военния министър, а не в закон.
Запознаването с комисията цели да се уважи висшият команден състав от най-висшия орган на държавата, е аргументът срещу президентското вето на Обединените патриоти, даден от Борис Вангелов. Милен Михов смята, че завишаването на критериите за поста на постоянния секретар, води да по-високо качество.
Председателят на комисията по отбрана Константин Попов (ГЕРБ) разясни, че пред комисията ще бъдат представяни новопроизведените висши офицери, които ще кажат своята визия, проблеми, цели и амбиции. Комисията е правилното място, защото е органът, който ще защитава въоръжените сили, подчерта председателят й. По думите на Попов, НС дава ресурса и трябва да знае как ще се управляват средствата, ще се постигат целите за по-добре подготвени въоръжени сили.
Как един командир ще дойде да обясни какво ще прави, след като над него има началник на отбраната, министър, субординация и единоначалие в МО, опонира Таско Ерменков от левицата.
Представянето означава нещо ново, дава възможност и за по-пълен контрол, по-добра видимост за процесите, които текат във въоръжените сили, това е в интерес на една правова държава, убеден е председателят на комисията по отбрана.
Висшият команден състав се политизира само, когато няма честни избори, които да осигурят в парламента и опозиция, и управляващи, отговори Попов на твърденията на левицата за възможност генералите да бъдат политизирани, БТА