За фашистите по време на Втората световна война умението на съветските войници да се сражават с противника с голи ръце и подръчни средства било пълна изненада.
Ето и описание на тактиката на щурма върху противника, дадено от генерал-лейтенант Герасимов:
«От дистанция 40-50 мера атакуващата пехота прекратява огъня, за да може с решителен щурм да се достигне до траншеите на противника.От дистанция 20-25 метра започват да се използват ръчни гранати, които се хвърлят в движение. Следва изстрел в упор и ликвидиране на врага с хладно оръжие».
Независимо от това, в началото на нахлуването на фашистка Германия в СССР Червената армия понесла силни загуби.
Изяснило се, че червеноармейците все пак имат и преимущества — в ръкопашния бой войниците на вермахта значително отстъпвали на съветските войници, преминали пред съответната подготовка.
Било публикувано дори нагледно пособие под редакцията на генерал-майор А.А. Тарасов «Унищожавай врага в ръкопашна схватка», което било раздадено на всички подразделения, занимаващи се с ускорената подготовка на бойците.
«Немско-фашистките пълчища избягват срещата с нас в ръкопашни схватки, бойците на СССР показаха, че нямат равни по ловкост в ръкопашен бой», се казва в пособието.
«…предвижвай се бързо и скрито, хвърляй гранатата далеко и точно, удряй с щика и с приклада здраво», такива инструкции получавали бойците от СССР.
Военните специалисти настоявали курсантите масово да бъдат обучавани в изкуството за работа с щик.
Опълченците били обучавани да ликвидират противника в движение, но в окопите често се налагало да бъде използван друг метод — да се нанася удар с щика в гърлото.
Друго ръчно оръдие на Червената армия била сапьорската лопата, с която червеноармейците се справяли изумително добре.
Бившите колхозници и строители, които били привикнали да държат в ръцете си подобни строителни и селскостопански оръдия, не изпитвали никакви проблеми.
Добрият удар с лопата можел в движение да счупи крайниците или да разбие черепа на фашистите.
Петя Паликрушева за News Front
