Дискусията е организирана от председателя на ПЕС Сергей Станишев, в нея участват премиерът Бойко Борисов, президента Румен Радев, министърът на отбраната Кр. Каракачанов, Соломон Паси, Корнелия Нинова — председател на БСП.
Румен Радев:
«Идеята за обща европейска отбрана не е нова и съществува и в първите договори и в Лисабонския договор. Той регламентира постоянни структури на сътрудничество. Този дебат се разгоря отново след конфликта в Украйна. Европа погледна на проблемите на сигурността и от сдруг ъгъл.
След срещата на Г-7 това лято европейските лидери в лицето на Меркел и Юнкер заговориха открито, че сигурността на Европа не може да се очаква в чужди ръце. Макрон отиде и по-далечи заговори за военната мощ като начин за отстояване на политиките на Европа. Заговори и за обща военна академия. Виждаме всеобхватен подход и тази обща военна мощ е разглеждана като нов импулс за обединение на Европа.
Това поставя и редица проблеми като този с военното строителство на общата европейска отбрана.
Бъдещите европейски сили не могат да заместват НАТО, а само да допълват НАТО.
Това поставя големия дебат за техните структури, ръководство.
Другият проблеми е фрагментацията на европейската военна индустрия.
В ЕС има 176 основни въоръжени платформи, а в САЩ са 30.
В ЕС има 17 типа основен боен танк.
Финансовите загуби от такъв подход се явяват от 50 до 100 млрд. евро на година. Но пък насилственото обединяване противоречи на принципите на конкурентността и свободния пазар.
Засега Юнкер правилно отложи обсъждането на тази тема за по-късен етап, сега се насочат усилия към първите стъпки — общите изследователски програми.
Големият шанс на България е да бъде страна в тези процеси.
Трябва да покажем зрялост и трябва да покажем, че можем да генерираме способности и да бъдем лидер по време на европредседателството да поставяме точните теми по проблемите на сигурността.
Първият ни проблем е нашето отношение по проблемите на сигурността — дали ще инвестираме в нашата сигурност, за да гарантираме собствения си суверенитет или ще направим, защото така ни е наложено от нашите съюзници.
Или пък за да задоволим исканията на шепа военни, на гърба на обществото, което има също множо нужди.
Трябва да преодолеем изоставането на процесите за въоръжението на армията. Към момента ние не можем съществено да допринесем за генериране на способности в обща европейска отбрана. Ние не можем да комуникираме с останалите дори, защото например дори транспортните ни вертолети не разполагат с подсигурена гласова система. Не можем и да участваме в единното информационно пространство.
Крещяща е нуждата военните да продължат да водят военна подготовка.
Но ако инвестираме задълбочено в техника, няма да останат ресурси.
Трябва да преценим какъв ще е пътят за новата техника и едва тогава да решим проблема с ремонтите на старата.
Нашият военно-промишлен комплекс в последните години има значителен ръст, но той е базиран на технологии за производство на стрелковото въоръжение с образци от съветско време.
Ако конфликтите затихнат, и нашето производство ще затихне, защото няма модерни системи.
Четвъртият проблем е и фрагментацията на военните изследвания.
Убеден съм, че имаме потенциал по време на европредседателството да поставим значими теми.
Имаме шанс страни като нашата да станат активен участник в интегрираната отбрана, изследвания и военна промишленост.
На първо място трябва да се изградят критериите да участие в общата отбранителна система и така да са поставени, че страни като България да могат да се присъединят.
Също така трябва да се поставят критериите за участие в общия военноизследователски фонд и трябва да водим дебата така, че и България да може да е активна страна.
България трябва да постави във фокуса на политическия дебат вариантите за трансформация към общо европейска отбрана», заяви Радев.
На снимката: юни 2017 година
Предизвикателствата пред България и Европа 10 години сред членството ни в ЕС е темата на дискусия, която се провежда в София по инициатива на лидера на европейските социалисти Сергей Станишев. На нея за първи път на една маса седнаха трима премиери: настоящият Бойко Борисов и двама предишни — Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, за да положат началото на обща национална стратегия преди българското председателство на ЕС.