На път съм да се откажа от българско гражданство.
След 60 години обиди,унижения,борба…
Бил съм перфектен платец към държавата,нямам никакво провинение.
Много хора ме познават и ме познават ако не лично,то поне по име.
След близо половин век честен труд,се чувствам омерзен.
Дори и през ум не са ми минавали такива мисли,когато съм писал музиката на «Разво ми дай» и «Последен валс»…
Отредената ми пенсия е с 30 лева под минималната за тази,най-бедна държава в Европа.
След плащане на всички сметки-ток вода и т.н.,ми остават 20 евро за да се храня,заедно със съпругата ми цял месец…
Според мен,е истински кошмар и нонсенс днешната българска действителност,поне през моите очи.
Мисля,че приносът ми в полето на културата на тази страна,би трябвало да се оцени малко по-адекватно.
Не искам да правя панаир от това мое решение,няма да кажа и една дума ако бъда запитан от медии или който и да било,със цел сензация.
Просто ще изпратя на Брюксел моя паспорт-така че да стигне и стане достояние на определени лица- с мотивирани логични ,кратки доводи и факти като принос от моя страна за предстоящото българско поемане на европредседатеслството.
Никой не може да ми повлияе,не съм малолетен или олигофрен.
Ще го направя в името на моя род-деди,баща,син.
Не хленча и не търся милостиня.
Просто ще направя един малък подарък ,изпратен от София на Брюксел.
Това смятам да сторя като знак на благодарност към България,а символичният повод е предстоящия ми рожден ден…
И още веднъж — не целя да направя впечатление на никого.
Просто това решение е плод на дългогодишен горчив опит…
Александър Кипров
