Според нея, организаторите на акцията са заявили, че са против «варварските пучисти, взели в плен Украйна и заедно с нея унгарските национални братя».
Непоп отбеляза, че МВнР на Украйна е изразила протест срещу акцията.
В отговор на това унгарската страна е заявила, че има правото на мирен протест.
Според Непоп, използването на това право не оправдава надписа, носен от един от участниците в протеста:
«Закарпатието по закон принадлежи на Унгария. Самоопределение за всички угнетени нации, принудени да живеят в Украйна».
Министърът на външните работи на Украйна, който неотдавна посети Унгария за обсъждане на скандалния «Закон за образованието», обвини страната в подкрепа на сепаратизма и настоя «да се забрани тази провокация».
Припомняме: Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие днес резолюция, в която изрази тревога от новия украински закон за образованието, предаде ТАСС.
Според ПАСЕ законът нарушава баланса между държавния език и езиците на националните малцинства в Украйна.
ПАСЕ препоръча на украинските власти да преосмислят въпроса, за да няма каквато и да е дискриминация.
В същото време:
Представители на българското малцинство в Украйна изразиха подкрепа за новия закон за образованието, но отбелязаха липсата на квалифицирани учители по български език и учебни пособия, предаде агенция Укринформ.
В сградата на българското посолство в Киев вчера се състоя кръгла маса, посветена на прилагането на член 7 от новия закон «За образованието», се казва в съобщение на украинското образователно министерство, цитирано от информационната агенция.
Приемането на новия закон носи доста по-малко промени за българското малцинство в Украйна, отколкото например за унгарското или румънското, защото «училища с преподаване на български отдавна работят по правилата, които се въвеждат сега», каза на кръглата маса българският посланик Красимир Минчев. По думите му България разбира, че децата трябва да изучават и държавния език на Украйна.
Присъстващите представители на българските малцинства в Одеската, Запорожката, Кировоградската и Николаевската област заявиха, че най-ефективният начин за изучаването на двата езика е в началния курс да се преподава на български, а в основните и средните училища — на украински.
Директорът на училището в Болградския район на Одеската област Мария Пинти сподели, че учениците в първите класове в нейното училище имат по пет часа седмично украински език, а останалите предмети се преподават на български. По думите й от пети клас нататък на учениците се преподава на официалния държавен език, но имат като отделен предмет и български език.
Представител на малцинството в Запорожката област се оплака, че там има огромен недостиг от учители, които могат качествено да преподават български език, както и от учебници. Това е голям проблем за селските училища, където техническите средства не са съвременни.
Украинският заместник-министър на образованието Павло Хобзей увери присъстващите, че подготовката на учители е сред първостепенните задачи на неговото ведомство. По думите му в държавния бюджет за догодина са предвидени 500 млн. гривни (около 16 млн. евро) за повишаване на квалификацията на учители от националните малцинства. Присъстващата Лиляна Друмева, съветник на българския министър на образованието, изрази мнение, че е възможно украински учители по български език да повишат квалификацията си в педагогически институти в България, предаде Укринформ.