Около 27 вече години ние не живеем в реална демокрация, а в една измислена, подготвена ни и добре обслужвана от всички партии анархия.
Помните как лесно бе унищожена имунната система на държавността – съдебната система и сигурността, как бе корумпирана цялата политическа класа, която превърна политиката в най-лесния и доходоносен бизнес.
В който нищо не влагаш – нито пари, нито усилия, нито умения, но преразпределяш непрекъснато огромни средства.
Помните прословутата фраза, че всяка държава има мафия, но българската мафия си и има държава.
Това се случи у нас.
Този преход беше крайно необходим, дойде с възторзите на площадите, на хората, но след това не успя да сбъдне мечтите ни, това, на което се надявахме.
В този преход се случиха и много хубави неща, но ние изгонихме 2 млн. българи, предимно най-умните, най-способните, младите, които бяха бъдещето на нацията и на българския език, на който аз пиша…
Тях ги няма.
Моята надежда беше в гражданското общество, затова написах и книгата си „Орлов мост”.
Защото само несъгласието, усилието на всички нас, може да озапти тази истерично-алчна политическа класа. За жалост, гражданското общество не се случи.
Според мен, по три основни причини.
Първо, протестиращите не успяха да излъчат елит, тези стотина души, които да заменят старата политическа класа, на които всички ние да повярваме и да тръгнем след тях.
Второ, нямаха кауза и не можаха да формулират онова послание, което да обедини българите. И третата причина – олигархията и политическата класа отново платиха и разделиха хората на добри и лоши, на наши и ваши, на червени и сини.
Върна се омразата, ненавистта, а в такава атмосфера политическата класа се чувства най-силна.
Тези наши съвременници, които твърдят, че вече нямаме общество, са донякъде прави.
Отвън нищо не може да ни помогне, според мен.
Самият народ трябва да узрее и да пожелае промяна – ясна и категорична.
Да намери тези хора или дори този човек, който да изведе страната от това отчайващо състояние.
Икономически наблюдатели казват, че България би се оправила, ако вместо да се краде 70% от общото, както е сега, кражбата спадне на 30%.
А това, което би преобърнало реално нещата, е гражданското общество-несъгласието и сплотеността на всички нас. Защото, ако политическата класа усети тази наша сплотеност, че хората са единни, че искат промяна, това би довело до обрат.
„Крадецът е героят на нашето време”, „престъпникът е уважаван човек”, „не успяхме с гражданското общество”, „светът става все по-бездуховен…”, казва писателят Владимир Зарев