Според американския историк Стивън Коен, има шест фактори, които правят настоящата студена война по-опасна от предишната.Първо, нейният епицентър се намира не в далечния Берлин или в страните от третия свят. Той се намира точно на руската граница — от Прибалтика и Източна Европа до Украйна и Черно море, където НАТО продължава активно да натрупва сили.
НАТО разглежда своя източен фронт като своя «територия».
«Нито една военна държава не се е приближавала до Русия и до нейния втори по големина град Санкт Петербург от времето на падането на нацистка Германия през 1941 година толкова близо», подчертава историкът.
Реакцията на Москва в такава обстановка е напълно предсказуема.
Тревогата на Кремъл е трудно да се сравни с повдигнатите по адрес на Москва обвинения за «нападение над Америка», които така и не са доказани.
Това сериозно повишава рисковете както от случайна, така и от преднамерена война с Русия, особено на фона на дискусиите за доставката на американско оръжие на Киев, който смята да го използва срещу «проруските» въстаници в Донбас, паралелно одобрявайки противоречащия на Минските споразумения законопроект.
Второ, конфликтът между Русия и САЩ може да се разгори и в Сирия, където «подкрепяните от Русия» сили са близо до решителната победа над антиасадовските групировки, някои от които са свързани с терористите.
Министерството на отбраната на Русия счита, че американската армия активно подкрепя враговете на Асад, което поставя живота на руските военни под заплаха.
«Каква ще бъде реакцията във Вашингтон, ако Русия убие някой американец в Сирия?», задава риторичен въпрос Коен.
Трето, за разлика от предишната студена война, когато след Карибската криза съветско-американските отношения постепенно се подобриха, в момента те са в плачевно състояние.
Безпрецедентното нахлуване и обиска на руското консулство в Сан Франциско убеди някои руски чиновници, че влиятелните сили във Вашингтон се стремят към пълен разрив в руско-американските отношения.
Четвърто, по време на предишната студена война, нито един съветски лидер не е бил демонизиран така, както Путин.
«Русия и отношенията с Москва се оказаха толкова путинизирани, че на Русия явно не й останаха никакви законни национални интереси както вътре в страната, така и зад граница. Признанието за тяхното наличие ще е първата стъпка към преговорите», отбелязва Коен.
Пето, настоящият рашагейт — това е безпрецедентно явление, което изостря новата студена война.
Многобройните разследвания показват, че обикновените отношения с Москва могат да се представят като сговор с Кремъл.
В същото време противниците на новата студена война са заклеймени като прокремълски пропагандатори.
Рашагейт сериозно ограничава възможностите на президента Тръмп да води преговори с Путин по кризисната ситуация.
Представете си, например, че президентът Джон Кенеди беше обвинен в това, че той е кремълска марионетка в разгара на Карибската криза, пише Коен.
Той не би могъл да намери политически компромис с Никита Хрушчов и да разреши кризата, която можеше да доведе до ядрена война, продължава Коен.
Шесто, за разлика от ситуацията през 1960-те, 70-те и 80-те години, в американското информационно поле няма практически никакви СМИ или политици, които са против студената война.
Без силна опозиция и бурни политически дебати неблагоприятният политически курс става все по-вероятен.
Петя Паликрушева за News Front
Източник: https://www.thenation.com/article/the-new-cold-war-is-already-more-dangerous-than-was-its-predecessor/