Russiagate: Фикция, но не и факт

В своите мемоари «Какво се случи» Хилъри Клинтън споделя, че тя е проследявала «всеки исторически поврат» и «е прочела всичко, които се оказало в ръцете й» относно ролята на Русия на изборите в САЩ през 2016 г.

«Какво би се случило, ако Обама през есента на 2016 г. се бе обърнал към нацията, предупреждавайки, че нашата демокрация е подложена на нападение», пише тя.

Година след скандала за предполагаемата намеса на Русия в изборите в САЩ Вашигтон не е представил никакви доказателства за това си твърдение.

Има твърдения на разузнаването на САЩ, че руското правителство е разбило електронната поща и е използвало социалните медии, за да помогне на Тръмп да победи, но всичко приключва до тук — доказателства няма.

Същото се отнася и по въпроса за сговора.

През май официалните лица признаха, че «те не се виждали никакви доказателства за нарушения или сговор между Джеймс Клепър, екс-директор на ЦРУ Майкъл Морел, Максин Мур Уотърс и сенаторът Даейн Файнстайн, понастоящем всички са съгласни с това.

Обвиненията спрямо Русия са изгодни и извън лагера на Клинтън.

Те се съгласуват с елементите на държавната власт, които са против призива на Тръмп да се подобрят отношенията с Москва и са готови да развихрят познатия учебник за борба със студената война, за да блокират всички събития на този фон.

Корпоративните СМИ неумолимо теглят към скандал.

Публиката гледа реален шпионски трилър, който за много зрители носи допълнителна привлекателност.

Материалите в западните СМИ са подбрани специално, заглавията винаги са скандални.

В резултат Рашагейт прерасна в буря от инсинуации, която обхваща проблеми далеч извън рамките на първоначалния мащаб.

Авторът отбелязва, че всички обвинения за намеса на Русия във вътрешните дела не само на САЩ, но и на други страни, нажежават и без това напрегнатата обстановка.

News Front