Училището все пак не заема цялото време на детето. То прекарва доста време извън училището, по-точно – в семейството си.
И тук новият тоталитаризъм се изправя пред сериозен проблем: семейната култура може да попречи на формирането на новия тоталитарен човек, дори да ликвидира въобще постигнатите в училището „положителни резултати“.
Вярно е, че днешният зрял човек е насочен към лична реализация, успех, кариерен ръст, получаване на удоволствия. Затова и му остава малко време за семейството и децата.
Но все пак всичко зависи от конкретния човек. Винаги съществува рискът, от гледна точка на новия тоталитаризъм, този човек да се измори от евтиния блясък на играчките за възрастни без особена стойност и да се обърне към истинските неща с висок смисъл в живота.
А сред тези истински неща са семейството и деца.
Ето защо новият тоталитаризъм не може да остави нещата да се развиват по тяхната си логика. Не, на него му е необходимо да контролира поведението на всеки един конкретен човек. Ето защо новата тоталитарна система разработва средства, чрез които ДА КОНТРОЛИРА СЕМЕЙСТВОТО И ДА УПРАВЛЯВА ОТНОШЕНИЯТА В НЕГО.
Тези средства днес се наричат ювенални технологии.
Названието си ювеналните технологии водят от т. нар. „ювенална юстиция“ – специалното правосъдие за непълнолетни. Необходимостта от ювеналната юстиция изглежда съвсем логична: непълнолетният, който е извършил престъпление, не е закоравял престъпник. Върху него все още може да се повлияе – и не толкова с наказание, колкото с убеждаване и любов.
Но по-нататък възниква въпросът: а защо непълнолетният е извършил престъплението?
Популярният тезис гласи: „Насилието ражда насилие“. Да, наистина съществува подобна закономерност.
Но новия тоталитаризъм тълкува това пределно широко: щом индивидът се държи антисоциално, значи самият той непременно е бил жертва на патологично поведение. Престъплението на непълнолетния е последица от лошото влияние на средата, проявената от него жестокост показва, че към самия него са се държали жестоко.
А понеже средата на произхода на личността е семейството – значи причините за детските асоциални отклонения трябва да се търсят там.
Според ювеналната идеология семейството е опасно за детето, защото поначало е закрито за външно наблюдение. Тази закритост се преценява като опасност.
Изводът е: семейството трябва да бъде наблюдавано отвън или, казано на ювенален език: „семейните неблагополучия трябва да се разкриват на ранен етап“.
За целта трябва да се получи колкото може повече информация за семейството. И всяко учреждение, което има някакво отношение към семейните проблеми, бива насочвано да събира такава информация. При това не само реални факти, но в получената информация се търсят „знаци“, които биха посочвали признаци за евентуални проблеми. В частност, широко се използват тестове и разпити на децата, въз основа на които служителите си съставят мнение за семейството.
Естествено, според ювеналната технология се смята за крайно желателно да съществуват законови основания за преки проверки вътре в самото семейство. По-просто казано, за влизане в дома по всяко време на денонощието.
Упълномощеният служител трябва да има възможност да направи проверка на семейния живот, да даде нареждания за „оптимизирането“ на този живот – а ако родителите не желаят да спазват тези нареждания, просто да отнеме децата от семейството.
Ювеналният идеал е не родното – а договорното, контрактното или „приемно“ семейство.
В родното семейство отношенията между родители и деца не са регламентирани, а достъпът на контролните органи е ограничен и възможен само в извънредни ситуации.
Това, от гледна точка на новия тоталитаризъм, е крайно лошо – възможностите за контрол са малко.
А в договорното семейство, където детето бива настанено въз основа на подписано споразумение, всички отношения са регламентирани – и проверките на контролните органи се подразбират изначално.
Така, колкото повече деца биват отнети от родните им семейства и предадени на договорни такива, семейните отношения в обществото на новия тоталитаризъм стават много по-прозрачни и контролируеми.
А на родните семейства, щом засега не може да бъдат премахнати изцяло, се натрапват също договорни форми: например, споразумение между родителите и контролните органи (т. нар. „социален патронат“), където се описва как детето трябва да живее в собственото си семейство.
Изградената система на ювеналните технологии, съчетата с контролните органи по образованието, позволява на новите тоталитарни структури да изпълнят главната си задача:
ИЗЦЯЛО И НАПЪЛНО ДА УПРАВЛЯВАТ ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ.
Трябва да се осъзнае, че благополучието на децата е само повод – но въобще не е цел на ювеналната система.
Целта е съвсем друга: да се премахнат пречките пред формирането на новия тоталитарен човек и да бъде насочен (уж чрез „доброволен избор) към предлаганите му нови тоталитарни ценности:
– нравствена и културна самоизолация;
– „себеизразяване“ във всякакви идеи без общи такива;
– концентрация върху собственото си „аз“ и тотален егоизъм;
– сексуално „разкрепостяване“ и признаване на всички видове сексуални извращения и т. н.
Училището насажда тези „ценности“ у децата.
А ювеналната система пресича с груба сила опитите на родителите да попречат на този процес на разрушаване на личността на децата им.
Ако семейството не отстъпи и настоява за възпитание в традиционни ценности – децата просто биват отнемани от него и настанявани в договорно семейство, лоялно към изискванията на новия тоталитаризъм.
Случаите на семейни неблагополучия са добре дошли за ювеналната система, която по този начин получава „аргументи“, че семейството е „опасно“ за собствените си деца – и тези случаи са като стартери, които включват в действие целия механизъм по отнемане на децата.
В тези конкретни случаи се изпробват всички ювенални новости.
Но същината на ювеналната система не е в дейността й по конкретните случаи – а в ТОТАЛНОТО ПРЕУСТРОЙСТВО НА ЦЯЛАТА СИСТЕМА НА СЕМЕЙНИТЕ ОТНОШЕНИЯ.
Автор: Андрей Карпов
Превод със съкращения: Любомир Чолаков