Георги Караславов е магистър по Международни отношения в УНСС, София и Международни изследвания в Университета Комплутенсе в Мадрид. Завършил е Дипломатическата академия към испанското МВнР. Специализирал в МВФ, Вашингтон и „Валутен борд и държавна политика” в Институт „Торкуато ди Телла”, Буенос Айрес, Аржентина. Член е на Българското дипломатическо дружество.
– Какъв е генезисът на проблема с Каталуня? От къде започва?
– Големият дебат в Испания, проблем от общонационално значение е отцепническото настроение в Каталуня, което налага предефиниране на Конституцията.
Проблемът е многопластов и силно обременен от история, култура, език, обичаи, икономика и политика. Много е трудно да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Той е на политическата маса не от вчера, а през последните 15 години е неизменно в полезрението и фокуса на политическия живот в Испания.
Исторически графството Барселона се появява като самостоятелна единица на картата на Европа след разпадането на Империята на Каролингите в края на десети век и чрез тогавашната обичайна практика на брачната дипломация и васалитет през следващите години обединява около себе си и съседните земи до сегашните си териториални граници. Езикът им е смесица от френски и испански, но силно повлиян от френския език.
През XII век чрез династичен брак графството на Барселона и кралство Арагон се обединяват. Графът на Барселона се жени за дъщерята на краля на Арагон-Рамиро II, Петронила, която след смъртта на баща си става кралица на Арагон през 1157 г. В кралството Арагон, графството Барселона става Княжество Каталуня и се запазва като такова след династичния брак между Исабела Кастилска и Фернандо Арагонски през 1469 г., когато се слага началото на Испания. Барселона винаги е играела стратегическа роля в търговията и морските пътища в Средиземно море през вековете и е неразделна част от Испания над 500 години.
Исторически Каталуния винаги е апелирала за повече независимост и право на собствени органи за управление – Каталунското правителството или Генералитат, създадено през 1359 г., са залегнали в редица закони в Каталуния – „Constitucions i altres drets de Catalunya“. От тук и схващането за различност от испанците като език и култура.
В историята си Каталуния е била два пъти Република: През 1640 г. и през 1931 г.
Национализмът особено се засилва след 1714 г., когато областта бива окупирана от войските на Филип V, който разпуска каталонските органи за самоуправление и забранява каталонския език.
През XIX век провинцията изживява своя „Ренесанс“ в литературата и културата, който се прехвърля и в политиката – появява се първата партия „Estat Català“ („Каталунска държава“) с отцепнически настроения, както и сформиране на паравоенни формации за създаване на независима каталонска държава.
– Какво се случва през ХХ век?
– През ХХ век, по време на военната диктатура на Примо де Ривера е потушен брутално всякакъв опит за независимост. Това радикализира каталунците и те се съюзяват с левите сдружения и партии и дават началото на партията „Републиканска левица на Каталуния“ (Еsuqerra Republicana de Catalunya), която се превръща в хегемон в политическия живот на областта по време на Втората Република. Правят опит да обявяват независимостта на „Република Каталуня“ в рамките на „Федерална република Испания“ на практика не се стига до създаване на нова държава, а до възстановяване на статута на автономия и на тяхната Генаралитат.
След гражданската война в Испания 1936-1939 г. и идването на ген. Франко се слага край на опитите за по-голяма независимост. Каудильото забранява политическите партии, регионалните езици и посича брутално всички сепаратистки и националистически настроения, обявявайки ги за предателство към Испания. Много каталунци били затворени или изпратени в лагери. Само между 1938 г. и 1953 г. са били разстреляни над 4000 каталунци. Това не е забравено.
– А как се развива областта след Франко?
– След смъртта на Франко през 1975 г. и началото на демократичния преход, въпросът с Каталуня бе поставен на дневния ред от Джозеп Тарраделяс, който при завръщането си в Испания произнася култовата реплика «Ciutadans de Catalunya, ja sóc aquí!» („Граждани на Каталуня, аз съм тук!“). През 1977 г. се възстановява статута на Каталуния, със специален режим на автономност, която е заложена в Конституцията 1978 г. в главата касаеща автономните области. В момента Автономните области са 17. През 1980 г. Каталуня получава своята особена автономност в пределите на Испания. Същата година след избори начело на Автономната област Каталуня застава Джорди Пужол и остава начело до 2003 г. През 2006 г. се прави редакция на автономния статут на Каталуня от 1979 г., който след промени от Конституционния съд през 2010 г. влиза в действие. Конституционният съд анулира Статутите /Устави/, но признава, че съществува каталунска „националност“. Тогава Каталуния провежда символичен вот през 2014г., в който 80% от гласувалите подкрепят пълното отделяне на областта, но участват само 32% от имащите право на вот. Този референдум за независимост предварително бе обявен за противоконституционен от Конституционния съд в Мадрид и го превръща в неофициално допитване. Това предизвиква политическа криза и Артур Мас е сменен от Карлес Пучдемон, който от януари 2016 г. печели премиерския пост на Каталуния.
Според новия статут компетенциите на Каталуния са широки. Държавата предоставя широка автономия в областта на културата, туризма, жилищна политика, ограничено в областта на банките, кредитите и застраховките и има право да трансферира националното законодателство съобразно вътрешните особености. Каталуния получава правото да има своя полиция „Мосос де Ескадра“ полиция на Генералитат. Нямат права по отношение на данъчната политика, чието право е на централната власт, а приходите й зависят основно от трансферите от Испанското правителство. Каталуния е областта, която има най-много данъци и такси от местен характер от всички области. Данъчната тежест затруднява домакинствата, особено онези с по-скромни възможности. Областта е най-богатата област в Испания.
– Защо този проблем ескалира в последните 10-15 години?
– Корупцията и скандалите през последните 10-15 години поставиха основата на това, което в момента преживява цяла Испания и изправи пред изпитание демократичните основи от 1978 година и т.нар. „Испански демократичен преход“, които служеха и служат за пример на много държави, които искат да установят една работеща и стабилна демократична система.
Икономическата криза, консервативната дясна политика, глобализацията, напредъкът в технологиите разбиха основите на обществото и увеличиха неравенството сред отделните слоеве. Корупцията, разкрита през изминалите 10 г., показа, че тя е в такива мащаби, каквито испанското общество не познава. Тя дискредитира политическия елит и срина доверието в институциите, в т.ч. и към монархията. Особено силно това се отрази сред младото поколение, което вижда как надеждите за по-добър живот и възможности за реализация се изпаряват. Появата на новите партии „Подемос“ и „Сиудаданос“ е своеобразен бунт на младите към ерозиралата система на партиен и политически комфорт сред двете големи партии – Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) и Народната партия (НП). Партийните и вътрешнопартийните скандали позволиха на лидера на НП и премиер Мариано Рахой да се възползва от грешките и да обърне в своя полза процесите.
Лидерът на социалистите Педро Санчес ясно изрази позицията си: „Правителството на Народната партия е разложено от корупция“, но Рахой управлява Испания като лидер на НП и премиер от 2011 г. и е в управлението на НП и страната от 1996 г. още при правителството на Аснар като министър.
– Къде е същността на проблема?
– В момента Каталуня е арена на титаничен сблъсък на две корумпирани системи – централната власт и регионалната власт, управлявани от компрометирани държавници и политици. През последните години само в Каталуня има над 300 съдебни дела към политици и чиновници от всички партии, но в сърцевината са представителите на каталунските партии, които по един или друг начин са се облагодетелствали от властта. Разкриването на злоупотребите през 2005 г., особено след 2010 г. в т.н. „Случай 3%“ много хора останаха разочаровани от ширещите се злоупотреби за милиони и милиони евро. През 2003 г. се доказват случаите за неправомерно управление държавни средства. Веднага след това през 2005 г. избухва скандалът за фалшификация на документи и отклоняване на средства за туризма от представители на „Конверхенсия и Унио“, в която схема изплуват и политици от Народната партия – фалшификации на документи, подкупи, злоупотреби с държавни средства по различни проекти, главно за Двореца на музиката. 2007 г. избухва следващият скандал за корупция – в железопътната система и метрополитена. 2009 г. отново се разгаря скандалът с Двореца на музиката за пренебрегване и присвояване на публични средства за 22 млн. евро от „Convergencia Democrática de Catalunya“. Не остават извън скандалите и каталонските социалисти, които биват замесени в пране на пари, търговия с влияние, получаване на нерегламентирани допълнителни доходи и получаване на подкупи. 2010 година се разгарят големите скандали около „Операция Меркурий“ и „Случая Сабадели“. През 2012 година се разкриват злоупотреби и в областта на здравеопазването – все към висши служители каталунци. Фамилията на Джорди Пужол (управлявал Каталуня от 1980-2003) също не остава настрана от тези скандали – фалшификация на документи, пране на пари, търговия с влияние и власт, данъчни измами и др. 2013 година започват процеси срещу представители от Каталонската асоциация на общините и най-големият скандал е „Случая 3%“ в областта на урбанизацията, който продължава и днес. 2015 се повдигат обвинения към висшите кадри от Каталонската агенция за водите и службите по околната среда в злоупотреба на парични средства, присвояване и противозаконни действия. В момента продължават следствените работи и все нови и нови случаи на злоупотреба излизат на бял свят. Всички тези случаи са сред представителите на каталонската десница и делови среди, богатата класа, която управлява Каталуня като своя територия. В такава обстановка започват и броженията, злоупотребата и заиграването с автономията и идеята за отцепване от Испания.
При тази ситуация Каталонското правителство и лидери започват поетапно курс към независимост, като действията на контролните и разследващи органи на централната власт в Мадрид се представят като мерки на правителството Рахой, насочени срещу Каталуня директно.
Централната власт в Мадрид също е проядена от корупция и злоупотреби. За първи път Короната беше въвлечена в корупционна схема – случая „Иняки Урдангарин и принцеса Кристина“ (кралския зет и дъщерята) в присвояване на средства, дарения и пране на пари. Това предизвика абдикацията на Крал Хуан Карлос I в полза на сина му Филип през 2014 г. Иронията е, че на власт е дясната партия на Рахой, също потънала в корупция, и корупционните скандали около НП за „черните каси“ и търговия с власт и влияние не спират и до днес. ИСРП в този конфликт в Каталуня застана на страната на Рахой, което по моя преценка е грешка. Кралят Филип VI също застана в подкрепа на Рахой и обвини Каталуня в измяна.
– Това класически въпрос за отделяне на народност ли е или е икономически?
– Както споменах, проблемите са многопластови и са обременени от историята, политиката и икономиката. Основно могат да се обособят две големи течения в каталонската независимост според това, къде виждат те мястото на Каталуня спрямо Испания:
- Правото на самоопределението се подкрепя от основните политически партии, които искат по-широка автономия, по голяма независимост от испанското правителство и да бъдат признати като отделна “нация”. Партиите искат да решават сами дали Каталуня да продължи да бъде в състава на Испания или Каталуния да се обособи като независима държава. Това течение придоби през последните пет години популярност и в момента сме свидетели на материализирането на тези стремежи.
- Федералистите. То е подкрепяно от левите сили и Демократичния съюз на Каталуня. Целта им е да се сложи край на “безплатния обяд за всички” (Café para todos). Те не отричат възможността за независимост, но поставят въпроса и за федеративен характер на държавата.
И едните, и другите смятат, че Каталуня, като най-богатата от испанските провинции, е подложена на силен фискален натиск от испанското правителство, което с тази политика се стреми да запълни дупката в бюджетния баланс. Общо е мнението им, че Каталуня получава много по-малко като субсидии в сравнение с другите провинции от това, което тя внася в бюджета на Испания като данъци и такси.
– Защо централната и местната власт в Каталуня не успяват да постигнат съгласие за провеждане на такъв референдум – законен и редовен?
– През юни тази година премиерът на Генералитата Карлес Пучдемон обявява, че ще се проведе Референдум за независимост на Каталуния на 1-ви октомври „с или без благословията на мадридската власт“. Въпросът на референдума е един: „Желаете ли Каталуния да стане независима държава под формата на Република?“
Централната власт в Мадрид е против референдума и го определи като „нелегален“. Според испанската Конституция промяна в статута на автономия или пълна независимост трябва да бъде одобрена от испанския парламент и от останалите автономни провинции (Страната на Баските подкрепя Каталуня).
В случая с Каталуня действията са едностранни и липсва реално желание за диалог между правителството на Испания и това на Каталуния, които да намерят политическо решение на политическия въпрос, който не е юридически. Премиерът Рахой отсича всякакъв опит за диалог и е категорично против промяна на статута на Каталуня: „Няма нищо, за което да говорим“. Въпреки отказа на Мадрид, референдумът на 1 октомври за независимост на Каталуния, организиран от Каталонското правителство и одобрен от Каталонския парламент, се проведе с много бруталност от властите в Мадрид, случаи на насилие, което предизвика обща стачка и протести на каталунските граждани.
Решаването на националния проблем на Каталуния не стига до нужната дълбочина, а той е проблемът за испанската „нация“ и „националностите“. Този въпрос съществува от времето на изготвяне на испанската Конституция през 1977 и гласуването й през 1978 г. В нея са заложени термините „Испанска нация“ и… „националности“. Защо се случва този феномен? По време на прехода към демокрация „Бащите на Конституцията“ трябваше да стъпят внимателно върху основа, която да не допуска франкисти и фалангисти от франковото „Национално движение“, особено сред военните кръгове, да вземат властта било чрез избори или нов военен преврат. Затова те се спират на тази особена и донякъде двусмислена формулировка за „нация“ и „националност“.
Когато се разбира, че центристите и левите сили ще спечелят първите демократични избори на Кортесите, премиерът Адолфо Суарес залага на принципа “безплатен обяд за всички” (Café para todos) – и заиграва с областите за специален статут на автономия – за Каталуния, Андалусия и Страната на Баските, докато останалите области получават статут на ограничена автономия.
Другият коз на Суарес е „Операция Тараделяс“ в Каталуния – той поканва републиканеца Джозеп Тарраделяс да се завърне от изгнание в Барцелона. Създава се „Конверхенсиа и Унио на Каталуния“, която обединява десницата и буржоазната част от каталонците, и продължава политическата линия на Франциско Камбо от 1936 г. След срещата с младия крал Хуан Карлос, Тараделяс заявява: “Автономията ще бъде такава, каквато ние сами си я направим. Но монархията днес дава шанс за Каталуня.”
На 29 септември 1977 г. се се възстановява Правителството на Каталуня „la Generalitat de Catalunya“ с Кралски декрет. Конституцията се приема с тези пороци, които в онова време на прехода изиграха своята роля. От тогава до днес основната партия „Конверхенсия и Унио“ провежда политиката на класите, основно на богатата десница. За своите цели партията, дори стига по-далеч. Идеята й е постигане на почти пълна независимост – асоциирана държава към короната на Испания. Споделяне на общ държавен глава, армия, външна политика, но независима от испанската съдебна система, разследващи органи и служби, които да не се намесват във вътрешните работи на Каталуния?
– Какво показват резултатите до момента – успешно ли е допитването?
– Напоследък се зачестиха референдумите. Къде умишлено, къде като оръжие за натиск на народа върху политиката на правителството, къде се използва за користни цели и подвеждане на даден социум, за отделяне или генериране на кризи. През последните години имаше референдуми в Косово, Крим, Кюрдистан, Ирландия, Новорусия (Донецк и Луганск), Великобритания, България (няколко), Испания. В Международното право е заложен като висш принцип „Запазване на териториалната цялост на държавата“, но по-късно се появява другият висш принцип – „право на народите на самоопределение“. Тълкуването и прилагането му е нож с две остриета. Все пак Каталуня е в състава на кралство Арагон от 12 век, а в Испания от 15 век.
В деня на вота 1 октомври Каталуня се превърна в център на световното внимание. По заповед на министъра на вътрешните работи на Испания в Каталуния пристигнаха полицейски подкрепления от цялата страна. Затвориха се секции, студентите денонощно бдяха в университетите, иззети бяха бюлетини, разрушени секционни бюра и бяха блокирани централните бази данни от Мадрид за гласоподавателите в провинцията. Но най-тежкото бе насилствено посегателство над каталунците – над 900 ранени мирни граждани, дошли да гласуват. Резултатът въпреки напрежението и насилието 90% от гражданите, които са се добрали до урните, са гласували с „да“. Референдумът дава право на Каталуня да бъде обяви през идните дни независимост. И тя ще го обяви!
– Доколко е права централната власт да употребява сила в такава ситуация?
– Употребата на сила идва от чл. 155 на Конституцията на Испания. Нейната употреба е оправдана в случая, но не и бруталността. Цялата държавна машина беше впрегната против референдума в Каталуня. В такива протести и стачки винаги има провокатори, които търсят конфликт и да влязат в двубой със силите на реда. Често употребата на сила предизвиква обратен ефект. Обезпокоен съм от обръщението на краля на Испания Филип VI, насочено срещу управляващата върхушка в Каталуня, която той обвини в демонстрирана „недопустима нелоялност към държавата, към това, кого те представляват в Каталуния“ и обвини директно Пучдемон и неговия кабинет в „нарушаване на демократичните принципи на цялата Правова държава (на Испания)“, в „подкопаване хармонията и съжителството в каталонското общество, стигайки, за жалост до нейното разделяне“ и противопоставяне. Това е равносилно да бъдат обвинени в „Държавна измяна“. Обръщението на монарха де факто подкрепя политиката на Рахой и дава зелена светлина в случай на обявяване едностранно на незевисимостта на Каталуния, да се прибегне до обявяване на извънредно или военно положение и в крайна мярка до употреба на груба сила.
В първото си интервю след 1 октомври премиерът Рахой в ежедневника „Ел Паис“ се оплита в обяснения и тълкувания да оправдае своето бездействие през последните години. По случая с независимостта на Каталуня прозира, че ще се спре на силовия вариант за разрешаване на конфликта, тъй като запазва военните и полицейски подкрепления, които са изпратени в Каталуня. Премиерът добави, че няма намерение да свиква предсрочни избори заради кризата, нито ще прибегне до посредници за нейното преодоляване. Не вярвам, този негов подход да се възприеме като уместен от социалистите, Подемос, както и от други партии в испанския парламент. В тази екстремна ситуация, Кралят Филип VI може би ще бъде принуден да поиска оставката на правителство Рахой и свика консултации за ново правителство, или предсрочни избори. Не изключвам и възможността от политическа криза в Испания, като правителството Рахой само подаде оставка.
– Как може да се излезе от тази криза?
– Възможни сценарии? Трудно е да се предвидят как ще се стекат събитията. Насилието ражда насилие и по спиралата трудно може да се спре. Може би Испания трябва да започне нова политическа реформа и да се изготви нова Конституция и форма на организация на държавността. Това на практика ще рече Испания да бъде изградена отново – едно връщане обратно в славните години след 1976, но заредени с нова философия. Разковничето е в формулировките – „Нация“ и „националности“. В онези далечни години на прехода трябваше да се заложи на определението на „Испанска нация“ и да се превъзмогнат различията по този въпрос през изтеклите години. Моментът за това е изпуснат и ще трябва да си понесат последствията. Като говоря за последствия, ще спомена някои от тях:
Икономически загуби за Испания в случай, че Каталуня се отдели:
- БВП пада с около 20%.
- Губи най-голямото пристанище – Барселона.
- Губи две атомни електроцентрали, които осигуряват 40-45% от електроенергията на страната.
- Границата с Франция се намалява наполовина, както и значителна част от средиземноморските плажове – приходите от туризъм ще намалеят.
- Губи два производителя на автомобили – Фиат и Нисан.
- Бързите линии на ЖП транспорт и цялата модерна инфраструктура,
- Инвестициите на Испания в Каталуния и Барселона не са за подценяване.
- Вътрешният дълг ще се изстреля нагоре, защото страната и в момента е в тежка икономическа и финансова криза. Това ще разклати сериозно финансите на Испания и ЕС ще бъде принуден да търси спасителни многомилиардни пакети (Делът на Каталуня в испанския БВП е над 200 млрд. евро).
- Военните съоръжения, бази и техника.
- Не засягам изтичането на капитали и инвестиции, които допълнително ще усложнят икономическото състояние на Испания.
- Испания губи над 7,5 милиона жители – това е голям капитал и човешки потенциал.
Възможни последици за Каталуня в случай на отцепване от Испания:
Като оставим да отшуми еуфорията и опияненията от независимостта, ще връхлетят проблеми, които никога не са били на дневния ред за Каталуня и е много трудно да се предположи какво въздействие биха имали върху народа и територията и какво ще предприемат за тяхното преодоляване.
Едно от големите финансови пера за Каталуня ще е изграждането и организацията на новата власт – министерства и кадри, международно признаване на новата държава, както от страни, така и от международните организации. Международната изолация е проблем, но биха могли частично да я пробият на базата на симпатия в отделни страни. Ще са нужни много усилия и лобиране в тази посока, за да бъдат признати и в последствие да се открият дипломатически мисии. Това до момента се поема от испанската държавна администрация и служба.
На първо място се поставя под въпрос членството й в ЕС, за което ще са нужни допълнителни предоговаряния основно с Испания, която ще бъде непреодолима преграда за обратното приемане на Каталуня в ЕС. ЕС вече обяви своето отношение към референдума. Да не забравяме, че Каталуня ще бъде лишена от достъп до европейския пазар и ресурси.
Също така, банковата система в Каталуня няма да има възможност да търси подкрепа от Централната банка на Испания, както и от Европейската централна банка за ликвидност на еврото. Ясно е, че ще бъдат въведени митнически тарифи и такси за стоки и услуги, което ще повиши цените на продуктите и услугите. Не на последно място са туристическите отрасли и търговията. Те ще преживеят колапс заради липсата на гаранция, която испанската страна дава на тези отрасли и субсидиите, които предоставя. Така високото жизнено равнище в Каталуня ще бъде сринато за кратко време, а възстановяването му ще отнеме доста време и жертви, и за двете страни.
– Тоест, икономиката ще бъде поставена пред изпитания?
– Каталуня е икономически свързана с Испания повече от пет века. Почти цялата й продукция се реализира на вътрешния пазар и загубите за двете страни ще са чувствителни. Издигането на граници предполага разрушаване на мостовете, които вековете са изградили и тяхното повторно построяване, вече няма да са със същия онзи комфорт, с който са се ползвали по-рано. Ще има много предприятия и банки, както и фирми, които ще предпочетат да останат в Испания, от гледна точка на удобствата с които се ползват досега, включително в Общия пазар на ЕС и ще прехвърлят дейността си от Каталуня в Испания. Изтичането на капитали и инвестиции не бива да се подценява.
Има много испанци и каталунци, които са сключили брак или са се преместили да живеят в други области и провинции в Испания. Това предполага болезнено разделяне на семейства, преминаване на граници и проверки. Много испанци са се преселили в Каталуня от по-бедни провинции не защото са искали да стават каталунци, а защото са възприемали Каталуня като част от Испания. Също така и много каталунци се преместват да живеят в Мадрид и други големи градове в Испания и са били приети от обществото като равни. Корените са силно смесени и преплетени. Много от тях имат общи предтечи от много краища на Испания.
Социалните плащания – заплати, пенсии, здравни и трудови обезщетения и други социални плащания и услуги до момента са приоритет на Централното правителство. Този разход е скрита бомба.
Историята на Каталуня и Испания е обща от 12 век. Съвместно са се борели за обединението на Испания – т.н. Реконкиста, открили са Новия свят, били са Велика сила с колонии, владеели са океаните и моретата, воювали са срещу Наполеон, участвали са в много войни и заедно с всички испанци са понесли тежестта на Гражданската война, както и репресивният режим на Франко. Заедно са изградили новата политическа система през годините на Прехода и заедно са постигнали бързото развитие на Испания и превръщането й във фактор в ЕС и Латинска Америка. Двете страни са преживели не един терористичен акт и е ясно, че взаимната подкрепа и увереност са спомогнали да се преодолеят раните от тероризма – 1962, 1987, 2004, 2017… Затова, подхранването на този национализъм с търсене на зърна в историята е пагубен. Красотата на испанската нация е в нейната пъстрота от националности, език и култура. Лошото е, че това е в ръцете на политиците като инструмент в политиката в търсене на повече власт или да се възползват от създалата се ситуация като отдушник за собствената си некомпетентност. Объркването на народ и политика ражда кошмарите.
Аналогично е положението и с културата – художниците, певците, скулптурите, архитектите, артистите и т.н. са били с принадлежност към Испания, въпреки, че много от тях запазват произхода си на каталунци. Без съмнение, ще се появят различни интерпретации на исторически събития и личности, картинка, която ни е известна до болка от кражбите и присвояванията на български събития и личности от страна на Македония, Турция… и опити за алтернативно тълкуване на българската история.
Въпросите зададе: Евелина Гечева
Студия Трансмедия — http://www.transmedia.bg/2017/10/09/%D0%B3-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2-%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%89/
Заглавието е на News Front