От нахлуването на Турция в Сирия ни делят броени часове. Днес практически целият армейски корпус в състава на 1 танкова и 2 механизирана дивизия с частите за поддържка са съсредоточени на границата с провинция Идлиб.
Вече няколко дена разузнаването на турската армия работи на граничната бразда и «опипва» позициите на противника, което говори за последни приготовления на армията към нахлуване…
Турция контролира Идлиб до лятото на 2017 г с помощта на своите спецслужби и т.нар. отряди на протурската опозиция.
Благодарение на това правителствената армия на Сирия в края на 2016 година успя бързо да сломи съпротивата на бойците в Алепо и да се договори за излизането на остатъците им от града (а това бяха около 8 000 човека).
По време на най-важните месеци от пролетта на 2017 г. именно контролът на Анкара над Идлиб позволи на САА да започне широкомащабни настъпателни операции за освобождаването на източната част от провинциите Алепо, Хама и Хомс.
В неконтролираният от Анкара Идлиб през май-юни 2017 година, правителствената армия не успя да предотврати катастрофалните последици от настъплението на кюрдите в западния бряг на Ефрат и присъединяването на техни части към настъпващите терористи от южния фронт.
Точно в тези дни и седмици САА даде на Анкара сухопътен коридор между Йордания и Кюрдистан.
Както се казва, тук интересите на Дамаск, Москва и Анкара напълно съвпаднаха.
ОТГОВОРЪТ НА САЩ И ПРОБЛЕМИТЕ НА СЪЮЗНИЦИТЕ
САЩ не можеха да гледат спокойно как един след друг се рушат плановете им в Сирия, затова действията на бойците от «ан-Нусра» през юли 2017 г. бяха отчаян опит на Вашингтон да ликвидира настъпателните операции на сирийската армия или поне да спре за определено време успешното им развитие.
«Ан-Нусра» е фактически в тила на воюващите с ИДИЛ основни части на САА, а ан-Нусра съвсем не са добри съседи, както показаха боевете през септември, когато самоубийствената атака на терористите в района на Маана беше навреме разкрита и ликвидирана.
Но самата заплаха от повторението на подобни операции сковава силите на армията на Сирия и до днес.
А и въобще самото присъствие на бойците от Ан-Нусра в провинция Идлиб прави сирийското примирие несбъдната мечта.
Глобално погледнато, напълно е добре, че главната ударна сила тук вече ще е Турция и контролираните от нея «опозиционери».
Русия и Дамаск, както и Техеран също са почти готови да помогнат на турските си съюзници по този въпрос.
Акербатският котел е факт от лятото и силите в това направление се освободиха.
Правителството е длъжно да вземе под контрола си трасето Алепо-Хама и територията, източно от него.
Това ще обезпечи устойчивост на позициите в този втори по значимост град в Сирия и ще позволи да се създадат стартови условия за преговори след края на бойните действия.
Общо казано, ситуацията не просто е назряла, но дори е презряла.
Затова няма нищо изненадващо в думите на Ердоган, които той произнесе при откриването на 26-то Консултативно заседание на партията му:«Това пространство, което беше прочистено от нас в региона, благодарение на операцията «Щит на Ефрат», сега ще го разширяваме, предприемайки нови стъпки и работейки за безопасността на Идлиб.
В Идлиб се провежда сериозна операция, която ще продължи.Ние не можем да кажем на нашите братя, които бягат от Алепо и пристигат в Идлиб:
«Умирайте или оставайте».Ние трябва да им протегнем ръка за помощ.Днес вече се предприемат стъпки и те ще продължат.До завършването на операцията в Идлиб по този въпрос ще се предприемат и нови инициативи.Турция не може да каже «Добре дошли» на тези, които създават опасност за Турция вътре в нейните граници и извън нейните предели.Точно обратното, ние трябва на място да отстраняваме тези заплахи в момента на тяхната поява.Дано да постигнем успех по този въпрос.Когато постигнем успех в това, вече ще бъдем силна Турция».
Ако Турция не успее да направи гореописаното, то нейната роля в региона може значително да отслабне.
Ако не вземе контрола над тази важна за Сирия област, то е повече от наивно да се очаква, че някой ще се погрижи да удовлетвори интересите на Анкара.
Дори те да съвпадат ДНЕС с руските и в някаква степен с иранските.
Жалко за кюрдите, ако разбирате какво искам да кажа…
Съдейки по всичко, няма дълго да чакаме развръзката на събитията там.
Петя Паликрушева за News Front