Интервюто на руския геополитик и философ Александър Дугин по една от централните български телевизии разбуни духовете на по-агресивните и неграмотни русофоби у нас.
За съжаление някои от тях са представители на „академичните“ ни среди.
Може да не си съгласен с тезите на Александър Дугин. Може да не си чел основните му трудове.
Но да реагираш като кучето на Павлов и да критикуваш с тривиални предназначени за ширпотреб „евроатлантически» опорни точки е примитивно и смешно.
За първи път през 1997 г. само в няколко бройки се появи на българския пазар книгата на Александър Дугин „Основы геополитики“.
През 1999 г. в руските книжарници пак в няколко броя се появи „Абсолютная родина“ от същия автор включваща три книги.
Първа, „Пути абсолюта“. Втора, „Метафизика благой вести“. Трета, „Мистерии Евразии“.
Българските русофоби реагират като едноклетъчни на светлина и киселина при имената на Александър Дугин и Иван Ильин.
И двамата титани на евразийската мисъл.
И двамата много отдавна признати от Запада като светли умове.
Въобще нашите критици на Александър Дугин са като героите в баснята на Крилов „Слон и моська“.
Искат или не искат тези, които се вживяват с ролята на „моська“ и джавкат срещу „слона“ Дугин…
Александър Дугин е признат и приет в света като съвременен геополитик съизмерим със Збигнев Бжежински (Березкин ) или с Хенри Кисинджър.
Това е.
Боян Чуков
