На 7 октомври т. г. руският президент Владимир Путин чества своя 65-и рожден ден. Той отбелязва юбилея си като политик и държавник, който има най-ценния капитал на лидерството – доверието и признанието на своя народ, изразяващ се в рейтинг от над 80% в течение на вече 17 години – безпрецедентен случай не само в руската, но и в европейската, и в световната история.
Факт е, че на фона на положителната емоция на своя народ Владимир Путин предизвиква истерична реакция в политическите, медийните и икономическите елити в много страни. За руските лидери от векове насам обаче това е атестат за сила, качество и ефективност, на стремеж да бъдат харесвани от своите, а не от чуждите. Нека само си спомним обратното: с какви аплаузи бяха посрещани от Запада съсипателите на руската държавност и духовност Михаил Горбачов и Борис Елцин.
Днес отношението на платените медии и елити не е мерило за отношението на народите към Путин и руската външнополитическа линия. На Русия симпатизират държави, в които живее 80% от човечеството, а разширяващите се слоеве в западните общества, които не приемат своя модел на властта и нейните ключови решения, също виждат Русия и Владимир Путин като алтернатива и надежда на недоволните от неолибералното статукво и порочната глобализация и най-вече – на еднополюсното световно господство, наложено от САЩ след Студената война. И тези настроения укрепват въпреки хибридната война срещу Русия!
Какво все пак стои в основата на „феномена Путин”?
Създаде се сам на фона на бурното време.
Едва ли има нужда да напомняме основните моменти от биографията му – те са всеизвестни и коментирани от всеки възможен ъгъл – раждането му в най-европейския руски град Санкт Петербург в семейство с патриотична и военна традиция. Висшето му образование по право, работата му в органите за сигурност, вкл. в Германия, дейността му като заместник-кмет на Санкт Петербург, в администрацията на Кремъл, като шеф на ФСБ – главната руска служба за вътрешна сигурност, и като секретар на Съвета за сигурност – главната управленска лаборатория на Кремъл през 90-те, премиерският пост и президентството му дават образ, който руският народ възприе като спасение след близо 20 години застой и разруха на държавността. Формално погледнато, той бе посочен от Борис Елцин, когато през 1999-а рейтингът на първия руски президент клонеше към нулата. Ако не бе показал своите лични качества, харизма и ефективност, Путин отдавна щеше да е спомен. Путин пое огромната отговорност и успя!
Избраникът от народа.
Много и разностранни качества са нужни за един лидер, за да заеме три пъти президентския пост, да е премиер два пъти, а основаната от него партия да е победител на местни и парламентарни избори в една необятна по територия страна. При това Путин е избиран от хората в избори, които са най-наблюдаваните в света. Независимо от разпространяваните фалшиви новини и твърдения, че политиката на Путин има алтернатива, зложелателите му ще чакат още дълго време.
Той е Лидер, съзидател и държавник.
Нека си спомним каква Русия пое той. Наследството, с което стана държавен глава, бе повече от печално – великата държава, каквато бе СССР, се саморазруши заради недалновидността на „перестройчици”, „реформатори” и либерали, които нямаха идея точно какви реформи са нужни. По-нататък следваше разграбването на най-големите индустрии и ресурси в световната история, раждането на олигархията и зависимостта от нея на слабата власт по времето на Елцин. Към края на 90-те Русия бе раздирана от конфликти и социални проблеми, бе в състояние на терористична война, която подстрекавани отвън сили водеха в Чечня и в други региони, а анализатори на Запад потриваха ръце в надежди за бързо разпадане и окончателно рухване на Русия. Днес, след целенасочените и дългогодишни систематични усилия на Владимир Путин, тези тенденции са напълно преодолени. Русия стъпи на краката си, видим е прогресът в социалната сфера, в икономиката, в духовната област, в армията и сигурността. Владимир Путин успя да даде тласък на руската държавност, какъвто в нейната история са успели да дадат малцина – Петър Първи, Екатерина Велика, Царя Освободител Александър Втори, Йосиф Сталин.
Социално мислещ човек.
Очевидно е вдигането на жизнения стандарт, спокойствието и предвидимостта в живота на обикновения руски човек. Владимир Путин пое държава, в която всекидневие бе неизплащането на пенсии и заплати, за сметка на възхода на олигархията и приватизацията на безценни ресурси. Да не говорим за разбиването на стопански отрасли, които няколко години по-рано хранеха милиони хора и даваха световна слава на руската наука. Путин върна огромна част от този потенциал, при това без да има властовия ресурс на тоталитарното общество, както е било при предишната голяма индустриализация от 20-30-те години на ХХ век или при голямото следвоенно възстановяване. Днешният руснак не живее богато като западен човек, но много по-добре отпреди само 10-15 години. И това руското общество го усеща, възнаграждавайки своя президент с висок кредит на доверие.
Владимир Путин върна Русия на световната сцена.
След политическата и военно-логистична акция в Сирия Русия отново бе призната за глобална сила, при това без да затъне в „сирийското блато”, както пророкуваха опонентите на Путин.
Неговата целенасочена линия на връщането на държавността разби еднополюсния модел, а новият многополюсен свят вече е необратима тенденция като естествено и справедливо състояние на света. Доказателства за това виждаме дори в исторически план – с разпада на империите от Александър Македонски и Рим до наши дни.
Путин умее да общува със своя народ.
Всеки политик е поне малко популист. Но популизмът се изхабява бързо, защото предлага атрактивни послания и действия, но не и план за решаване на конкретни проблеми. Владимир Путин не се е учил за политик, по думите му е станал такъв, без да го желае. Но той умее да говори и с обикновения работник, и с академика, умее да респектира чуждите лидери, но и да респектира на място чиновника, който бави решаването на конкретен човешки проблем. Путин ще остане в медийната история с ефектни ярки фрази, които не са предварително заучени, а са израз на офицерска точност и откровеност.
Златен век за възраждането на руската култура.
Тя е особен исторически феномен, който не може да бъде обяснен само с необятните простори и многомилионното население на страната. Руското светоусещане роди върхови, недостигнати в световен мащаб постижения в литературата, музиката, изобразителните изкуства, киното, театъра, както и в науката и технологиите. Днес всички тези сфери изживяват ново развитие, а държавата е не страничен наблюдател (за сметка на пазара), както е в неолибералните общества, а водещ фактор в този процес. Днес нараства не само броят на произведенията, изложбите, концертите, филмите, а нещо също така важно – интересът на останалия свят към тях.
Путин успя да помири историята с настоящето и бъдещето
– нещо много трудно по принцип, но още по-трудно в страна, чийто народ има толкова сложна и богата душевност, каквато е руската. Днешна Русия не е Съветският съюз – това е безспорна истина, колкото и някои да се опитват да ни внушат обратното. Но днешна Русия под прякото лидерство на своя президент успя да възприеме разумен подход към миналото, лишен от така познатото самобичуване и самоотричане. Успя да запази позитивния прочит към онези процеси, които носят поводи за историческа гордост. Доказателство за това е възраждането на спомена за положителните личности и събития от миналото, независимо от идеологическия контекст, в който са битували. И това се харесва на руския народ. Затова се появиха безпрецедентните общонационални движения, като тези за честване на годишнините от Великата победа на 9 май и като „Безсмъртния полк”, в който обикновените руснаци тачат паметта и саможертвата на своите предци.
Във време на глобална липса на ценности Путин е стожерът на руската православна традиция.
Помним, че един провален шведски премиер определи православието като „най-голямата заплаха” (по-голяма даже от ИДИЛ?!). Но православието и християнството изобщо са заплаха не за народите на християнска Европа, а за малобройните елити, забравили респекта към Бога и Морала. А истината е, че общество без водеща ценностна система, без правила, морал и авторитети е общество в разпад. Доказва го състоянието на днешните неолиберални общества на Запад – бежански вълни, масово разпространение на гей културата, демографски срив, разпространение на наркотици, културна криза и духовна нищета, груб празен материализъм. А че масовият европеец не харесва бита си, е факт – показа го вотът му на избори, тихото (засега) недоволство, искането за нов тип политика, за връщане към традиционната Европа – социална, национална и християнска държавност. За разлика от тях социалният консерватизъм и православната идентичност, които Владимир Путин разви като държавна доктрина в Русия, се възприемат като градивни и положителни от руското общественото мнение.
Успешно разрешава кризи.
В мандатите му се случиха много и тежки ситуации – терористични актове, военни действия, социални и стопански кризи, външнополитически предизвикателства. Той ги прие и повечето от тях доведе до успешен за своята държава и народ край.
Превърна се в Лидер от световен мащаб.
Утвърждаването му като основна алтернатива на глобалното статукво направи руския президент не просто източник на надежда, а и абсолютен политически феномен на нашето време, а може би и в една от най-ярките фигури в политиката на ХХI век. Той ще остане с трайно място в историята за сметка на опонентите му, които нямат своя ясна концепция за страните си и за света, които бързо се изхабяват и биват забравени в мига, в който си тръгнат от властта. Това е така, защото за разлика от тях Владимир Путин има и отстоява дългосрочна кауза, визия и стратегия за развитието на Русия и на бъдещия свят!
Проф. Светлана Шаренкова, Епицентър