Д-р на науките: Какво ще се случи, ако КНДР взриви водородна бомба в Тихия океан

Ядреният конфликт, който може да завърши с война между КНДР и САЩ, заплашва с глобална катастрофа, но и един точен удар в Тихия океан може да сътвори немалко беди.

Докторът на науките в областта на екологичното инженерство Дани Лам се опита да обясни какво може да се случи, ако Ким Чен Ун изпълни заплахата си и удари по американската авиобаза на остров Гуам.

Ако Пхенян за ракетен удар използва ядрена бойна глава от 250 килотона (водородна бомба с такава мощност беше взривена на 3 септември по време на изпитанията в Пунгери), може лесно да се сметне вредата, която ще бъде нанесена на целия техоокеански регион.

Бомба с такава мощност, според Лам, може да унищожи мегаполис с многомилионно население.

Ако Ким удари по Гуам, пожарът от взрива ще се стовари върху много квадратни километри. Ще загине всичко живо в радиус от 6 км.

Всички сгради на разстояние 26 км от епицентъра на взрива ще бъдат унищожени от взривната вълна.

Радиоактивното облъчване ще се разнесе на 300 км.

Буквално тези дни външният министър на КНДР анонсира нови изпитания в Тихия океан, Пентагонът се страхува за острова си, а и за западното крайбрежие на САЩ.

Според Лам, в този регион вече са провеждани и по-мащабни ядрени изпитания в средата на 50-те години на миналия век, тогава американските военни унищожили внушителна част от океана

Превърнали го във водна пустиня.

Вашингтон е готов за подобни последствия.

Най-много от всичко военните се опасяват от мощния електромагнитен импулс, който ще съпроводи водородната бомба.

Той може да унищожи спътници в радиус хиляди километри в околоземна орбита и в буквалния смисъл да остави САЩ без очи и средства за връзка.

В такъв случай Пентагонът ще трябва да залага на живата сили, а по този въпрос КНДР съвсем не отстъпва на Щатите, дори ги привъзхожда

Пхенян може да постави в строя 1.2 милиона войници.

Още 4 милиона са в мобилизационен запас.

Ако се стигне до силов сценарий, САЩ са в абсолютно малцинство, завърши експертът.

Петя Паликрушева-Иванова за News Front