Република Турция, която не получи необходимата подкрепа от страна на своите съюзници, купува от Руската федерация ракетни системи С-400 с цел да засили националната си отбрана. Въпреки че сделката по покупката едва започва и Пентагонът, и страните членки на НАТО загубиха покоя си.
Както се вижда Западът, с изключение на генералния секретар на НАТО и Франция, е обезпокоен от тази сделка. Когато ракетите бъдат доставени безпокойството може да се смени с гняв. От друга страна генералният секретар на НАТО каза, че всяка страна членка на НАТО може свободно да удовлетворява потребностите си от въоръжение, където пожелае и когато пожелае, и освен това интегрирането им в системата на НАТО съвсем не е задължително.
Това е изключително «етично» изявление. Париж се изказа приблизително по същия начин.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг е бивш премиер на Норвегия. Дори бивш премиер и генерален секретар на НАТО да се изказва по този начин за сделката, която заема важно място в международния дневен ред, при необходимост той винаги може да бъде накаран да направи стъпка назад или просто да бъде сменен.
Северноатлантическият алианс бе създаден по време на Студената война заради съветската заплаха. Тогава Москва ни заплашваше с Червената армия. За прикритието с щита на НАТО ни се наложи да си платим. На 25 юли 1950 г. 4500 наши войници участваха в Корейската война. 1200 синове на нашата родина днес са намерили вечен покой в братска могила в корейския град Пусан. Турция, която се намира в края на Западна Азия, побърза да помогне на Корея, която се намира в самия края на Източна Азия. Войниците ни постигнаха големи успехи при спирането на атаките на комунистите. В резултат на това на 18 февруари 1952 г. бяхме приети в НАТО.
В противовес на Северноатлантическия алианс комунистическият свят имаше Организация на Варшавския договор. Поради това че в случай на нападение на тази сила срещу Западна Европа, турската армия би открила фронт срещу СССР в Северен Анадол, Москва не можеше да рискува да води сражения на толкова обширна територия. И това положение отговаряше на целите на Запада.
През 1989 г. ситуацията се промени. В това време започна да се разклаща СССР, Берлинската стена стана музеен експонат. С краха на Съветския съюз не остана и причина за съществуването на НАТО. Това събитие предизвика объркване. Някои официални представители казваха: «Ако няма повече комунистическа заплаха, организацията трябва да бъде ликвидирана!». Това бе логично. Но тогава на дневен ред се появи понятието «фундаменталисти». Някои политици казваха следното: «Вчера имаше червена заплаха, днес — зелена! Затова НАТО трябва да остане!».
През 2015 и 2016 г. Турция, подложена на атаките на ИДИЛ («Ислямска държава»), неведнъж искаше помощ от страните членки на НАТО, съгласно съответен член от договора за НАТО. Никой обаче не чуваше това. НАТО никога не се намеси ефективно в борбата срещу ИДИЛ.
Същото това НАТО обаче на 3 юли 2013 г. по сигнал от централата подкрепи хунтата на Абдел Фатах ас Сиси и съдейства за свалянето на Мохамед Морси, дошъл на власт след избори. Срещу Морси бяха заведени множество процеси, едно от които е по обвинение в шпионаж.
Агенти сложиха прякора «диктатор» на президента на Турция. А 15 юли 2016 г. те наричат «спектакъл». Инструмент за това става и повърхностната турска опозиция.
Това, че на 15 юли 2016 г. базата Инджирлик изигра ролята на щаб, от която постъпваше подкрепа и се предоставяше убежище (за пучистите — бел. ред.), досега не е нито казано открито, нито е написано и това не трябва да убягва от вниманието. Днес някои дори може да съжаляват, че в онази нощ НАТО не взе по-активно участие.
Генералният секретар на НАТО може да прави изявления като цитираното в началото. Една-две държави може да го подкрепят с цел защита на интересите им. Ако се наложи обаче, всичко това няма да има никаква стойност. Генералният секретар ще подаде оставка, а Турция след едночасово заседание ще бъде изключена от НАТО. Функционирането на въоръжението ни, свързано с НАТО, ще бъде блокирано.
Какво ще се случи по-нататък е известно. Възможно ли е всичко това? Виждаме примера на Египет. «15 юли продължава». В такъв случай трябва да бъдем готови за всякакво развитие на събитията и навреме да взимаме мерки. Та нали НАТО без Турция — това е християнска сила. В случай че НАТО представлява идеологичен противовес на мюсюлманите, организацията би станала армия на кръстоносците.
БТА/Рахим Ер, в. «Тюркие», Анкара
(редакцията публикува статията само, за да помогне да читателите си да обгърнат с поглед почти целия информационен свят. Което в превод означава, че не споделя някои от твърденията в статията, само ви информира)