Една от тези лигави същества е поетесата Лиляна Стефанова. Чета днес, че тази храбра подмазвачка, „отказва/ моля???/ на Тодор Живков да уволни Радой Ралин, когато е била шефка на вестник „Литературен фронт”!
А истината е точно обратна. Разказва я сътрудникът на Живков Костадин Чакъров и то не сега, когато Тато отдавна го няма, а още през 1990-та:” При него / Живков!/ дойде главният редактор на „Литературен фронт” Лиляна Стефанова / това става на 8 май 1989 година!/.
Наприказвала му кой знае какво срещу група писатели. Между другото поставила въпроса, че известният наш писател –дисидент Радой Ралин като наблюдател във вестника получава 450 лева заплата, а от 4-5 години не е дал нито ред и с нищо не оправдава заплатата си.
Считала, че трябва да бъде пенсиониран и уволнен.” И ето какво пише 26 години след 10 ноември 1989, когато Живков го няма на земята, в своята мемоарна книга „Моят луд век” храбрата Лилянка:
„При последната си среща с Тодор Живков аз му отказах да уволни Радой Ралин от „Литературен фронт”.
Началото, първите ми стихове във вестника се появиха, защото той ме представи на Никола Фурнаджиев.
Не мога да прегазя красотата на ранната младост. Уволнете мен!”
Леле колко смела жена била натегачката Лиляна Стефанова!
Представяте ли си – тя, която е драпала да прави кариера и е била 25 години главин е зам.главен в елитните литературни издания, скача срещу Живков.
И за какво му е на Живков да се разправя с Ралин?
Той си няма други кахъри, ами ще оправя щата в „Литературен фронт”!
Лъже като циганка тази посредствена поетеса и кариеристка, както лъжат Левчев, Мишев, Джагаров…
Тези хора нямат морал!
Не „моят век е луд”, а луда е авторката на тези фалшиви мемоари.
Жалки опити да си претапицира биографията!
Стефан Северин