На събитията от 26-27 април 1985 г., които се случили близо до пакистанския град Пешавар, научил целият свят.
Западните медии са сигурни — за смъртта на съветските военнопленници, които се разбунтували в тайния затвор в Бадабер, КГБ е отмъстило по най-жестокия начин.
Укрепеният район Бадабер бил построен от американците в началото на Студената война в качеството си на Пешеварски филиал на пакистанската резидентура на ЦРУ.
По време на афганистанската война в село Бадабер имало център за хуманитарна помощ, за да се предотврати гладът сред бежанците. Но всъщност той служил като прикритие на школата за бойци от контрареволюционната афганистанска партия Ислямско общество на Афганистан, където тайно са държали съветски военнопленници, смятани за изчезнали в родината си.
На 26 април 1985 г., когато целият Съветски съюз се готвел за предстоящата 40-та годишнина на Деня на победата, около 18:00 часа в крепостта в Бардабер се чули изстрели.
Възползвайки се от факта, че почти всички от охраната на лагера били отишли да изпълнят вечерния си намаз, група съветски военнопленници ликвидирали двама часови от артилерийските складове, освободили затворниците и се опитали да избягат.
Както по-късно припомня лидерът на ИОА, екс- президентът на Афганистан Бурханудин Рабани, сигнал за въстанието били действията на един от съветските войници.
Войникът успял да обезоръжи охраната, която му донесла храна.
След това освободил затворниците, които завзели оръжието на охраната.
Според някои от наличните информации, съветските войници се опитали да се промъкнат през изходите, за да се скрият. Според други информации, целта била кулата за радиоизлъчване, чрез която те искали да се свържат със съветското посолство.
Фактът, че военните съветски военнопленници се държали затворени в Пакистан, би било абсолютно доказателство за намесата на Пакистан в афганистанския конфликт.
По един или друг начин бунтовниците успели да завладеят арсенала и да заемат позиции, удобни за унищожаването на охранителните части.
Въоръжени съветските войници си набавили тежки картечници, минохвъргачки «М-62», гранатомет.
Целият персонал на базата бил вдигнат под тревога — около 3000 души, заедно с инструкторите от САЩ, Пакистан и Египет.
Но всичките им опити да завземат с щурм позициите на бунтовниците претърпели неуспех.
В 23.00 часа Лидерът на Ислямското общество за Афганистан Бурханудин Рабани вдигнал полка на муджахидините на Халид ибн Уалид, които заобиколили замъка и приканили бунтовниците да се предадат, за да запазят живота си.
Бунтовниците изказали и предявили ответно искане — да се свържат с посолството на СССР, Червения кръст и ООН.
Чувайки отказа, Рабани дал заповед да се щурмува затворът.
Ожесточената битка, която продължила цяла нощ, както и загубите сред муджахидините показали, че руснаците няма да се предадат.
Последвали залпове от «Град», танкове, намесили се дори военно-въздушните сили на Пакистан.
И онова, което се случило впоследствие, очевидно ще остане загадка завинаги.
Според разсекретени данни на радиоразузнаването на 40-та армия, които прихванали доклада на един от пакистанските пилоти, по бунтовниците била изстреляна бомба, която ударила военния склад с боеприпасите, където имало ракети и снаряди.
Ето как един от затворниците от Бадабер описва случилото се.
Рустам Носирюон Уматкулович:
— Рабани някъде замина и след известно време се появи с гранатомет. Даде заповед да се стреля. Когато снарядът излетя, удари склада и избухна мощна експлозия. Всичко излетя във въздуха. Не останаха нито хора, нито сграда — нищо не остана. Всичко беше изравнено със земята, а черният дим посипа всичко наоколо.
За да се избегне повторение на инцидента, няколко дни след въстанието лидерът на ислямската партия на Афганистан Гулбудин Хекматияр издал следната заповед:
«Руски пленници да не се вземат.»
Петя Паликрушева за News Front