За първи път от десетилетия Русия изгуби по време на бойни действия толкова високопоставен военен.
Руският военен съветник беше убит с пряко попадение на снаряд в неговия команден пункт — но защо генералът е бил толкова близо до противника?
Гибелта на генерал-лейтенант Валерий Асипов на фронтовата линия е първата загуба сред старшите офицери (генерали) от страна на руските и дори на съветските въоръжени сили от времето на войната в Афганистан.
От трима от генералите на СССР, загинали в Афганистан, двама са били летци.
Обстоятелствата около тяхната гибел са различи и не подлежат на статистически анализ.
Генерал-майор Николай Власов лично е пилотирал Миг-21 бис «с цел повишаване на резултативносттта при работата с афганистанските ВВС».
Генерал-майор Вадим Хахалов с вертолет атакувал малкоподвижна цел и при вираж бил свален.
Чудовищно накълцаното от душманите тяло на генерала било открито едва след седмица по време на специален рейд в планината Луркох.
Единственият загинал в Афганистан сухопътен висш офицер, генерал-лейтенант Пьотр Шкидченко бил заместник на Главния военен съветник, т.е. бил фактически третият човек в ограничения контингент съветски войски.
Генерал Шкидченко изпълнявал заповеди на Главния военен съветник — на генерала от армията Михаил Сорокин по установяване на ред в района на град Хоста.
Той трябвало да спре разложението сред местния афганистански пехотен полк, който се разбягвал пред очите му.
Вертолетът Ми-8, на който Шкидченко и още няколко съветски офицери излетели в Хост, бил обстрелян недалеко от базата, паднал в планините и изгорял.
Генералът бил разпознат по часовника на ръката му.
Друго нищо не било останало от него.
Още двама генерали загинали в Афганистан от болести — генерал-лейтенант Анатолий Драгун и генерал-майор Анатолий Цуканов, съветник на командващия артилерията на ВС.
По време на двете чеченски кампании нито един руски генерал не е загинал в бой.
За това има логично обяснение.
Закон във военната наука и практика е следното — командните пунктове на високопоставени лица да се разполагат далече от непосредствена зона на бойните действия.
Отдавна няма нужда от личното участие на представителите на генералитета на фронтовата линия на бял кон, както в наполеоновската епоха.
Дори по време на Втората световна война след 1943 година генералите загивали само случайно, както например генералът от армията Иван Черняховский, който загинал от терористичен акт.
Или генералът от армията Николай Ватунин, убит от засада от бандеровци.
Точно затова гибелта на представител на руския генералитет в Сирия се превърна в събитие, което предизвика не само емоционална реакция, но и въпроси — как можа да се случи това в условията на съвременна война.
Отчасти това е предизвикано от особеността на бойните действия в Сирия.
От страни всичко това изглежда като една голяма война с дълги фронтови линии, а всъщност това е война от поредица от локални операции, извършвани от сили, примерно равни на руските полкове, дори батальони.
И гръмките названия «дивизия» и «корпуси» на сирийската правителствена армия не трябва да ни заблуждават.
Неслучайно официалните лица от руското Министерство на отбраната вече година съвсем внимателно избягват употребата на такива гръмки термини, когато описват сирийските сили, участващи в една или друга операция.
В Сирия стратегическото и политическо планиране се извършва в Дамаск, а работата на руските военни съветници без значение на пагоните и звездите по него се концентрира върху управлението на неголеми групировки.
Именно с това се е занимавал в командния пункт на фронтовата линия генерал Асипов.
Това е грозната действителност, която не се вписва в никакви теоретични схеми на военното изкуство.
Особеностите на войната в Сирия са такива, че «принизяването» на старшите и висшите офицери е неминуемо — те физически са принудени да се приближат към линията на бойните действия.
Това са фактите. Грозните.
Трябва да се осъзнае, че в сравнение с това, което представляваше Сирийската арабска армия преди две години, сега нещата там са на светлинно разстояние от миналото.
А ключовата заслуга за това принадлежи точно на руските военни съветници — такива като генерал Асипов.
Те успешно обучиха някои сирийски части не само в пехотния бой, но в провеждането на сложни настъпателни операции.
Генерал Асипов изпълняваше — и изпълни — свой дълг така, както изискваха реалните обстоятелства.
Характерът на бойните действия диктуваше необходимост от личното му присъствие в командния пункт в непосредствена близост до противника.
Вечна слава на героя!
Човечеството има дълг точно към такива хора.
Почивай в мир, генерале!
Поклон пред героизма ти в името на свободата!
Петя Паликрушева за News Front
Обамакеър е пред провал
