Пазарът Добрич, кофите за боклук, в които отново рови поредният „щастлив” от демокрацията пенсионер.
Мария е 84-годишна, носителка на орден „Червено знаме на труда” | степен като управител на магазин за бои и лакове във времето на „нечовешкия” соц.
Заговорих я милата жена, която наблюдавах колко старателно и чисто ровеше сред боклуците…
Да, търсешв и нещо за храна, защото пенсиите не стигат. Има 42 години трудов стаж. Преди пенсионната реформа получавала 204 лева пенсия, стигали ѝ за всичко заедно с тези на съпруга си още 258 лева.
— Мръсникът Костов ни реформира на 75 и 79 лева! Сега аз съм с 198, а съпругът ми е с 216 лева! Как, момче, се живее с тези мизерни пари. Как да не ровя в боклуците? Преглътнах си гордостта… — изхлипа превитата на две от години и болести като стара круша старица.
Едната пенсия отивала за лекарства, с другата се издържали и помагали на децата, че и при тях само един от семейството имал работа. А животът, това озъбено свирепо куче унищожавал и мачкал наред…
Иначе Мария не се отказва от живота. Бродира, плете и продава стоката си на пазара. Добре е, че се намират още ценители на ръчната изработка…
Дадох и 10 лв. След дълги увещания ги взе, с уговорката да ми донесе ръчно изплетени ръкавички и терлички за Младши. Съгласих се, а тя чевръсто се забъраза към близкия си дом.
Изчаках я да се отдалечи и бързо тръгнах гузен с колата и докато я подминавах с колата, видях грейналата ѝ усмивка живналото от бякакво щастие старческо личице. Навярно от радост, че има смисъл и че още е полезна с труда си.
Да, излъгах, че ще я изчакам.Да, знам, че ще я разочаровам като не съм я изчакал да си взема „стоката”. Да, знам, че ще ѝ стане малко и мъчно, и обидно.
Но знам, че нейният купувач ще я намери, за да си купи ръчно изюлетените ѝ терлички и ръкавички…
Бранимир Янков
