В даден момент много от вербуваните от Великобритания бойци на ИДИЛ ще се върнат у дома си от Сирия, пише в статията си за The Guardian британската правозащитничка от ирански произход Санам Нараги Андерлини.
Според нея, за «дерадикализацията» на тези хора британците трябва да проявят хуманност и да не ги възприемат непременно като лошите хора от филмите за Джеймс Бонд.
Reuters
Най-доброто оръжие за «дерадикализацията» на бойците от ИДИЛ, които се връщат от Сирия — това е хуманността, пише изпълнителният директор на Междунароната мрежа за действия на гражданското общество Санам Нараги Андерлини в статията си за The Guardian.
В резултат на безпощадните удари и наземните атаки по ИДИЛ в Сирия стотици чуждестранни бойци и привърженици на тази групировка се стичат към турската граница, опитвайки се да се измъкнат от арабската страна.
Според оценки, в Сирия има минимум 20 хиляди чуждестранни бойци, от тях около 2500 са родени в Европа, в това число 850 британци.
Много от тях, вероятно, са загинали, но тези, които са останали живи, на определен етап ще се върнат у дома си, се казва в статията.
«Много хора се плашат от това», отбелязва авторката.
И какво да правим сега? Как да общуваме с тях?, пита тя.
Дори, ако те кажат, че се разкайват, че са вече изморени от кръвопролитието, можем ли да им се доверим?
Ако тези бивши бойци, връщайки се, се превърнат в «спящи клетки»?, продължава да пита авторката.
Как хората да изразяват своята тъга, спомняйки си за невинните жертви на тези преизпълнени с ненавист хора или за тяхното нагло, невежествено разрушаване на древните обекти?
«Лесно е да ги заклеймим, че тези хора нямат човещина, че това са абсолютно лоши момчета в черни дрехи и със закрити лица, които с радост издевателстват и убиват. Но какво се набива в очите. В продължение на много години изследователи и активисти детайлно изучават въпроса за това, защо тези хора се превръщат в радикали.
Според тях, причината е в човешката природа, разочарованието, а понякога и в абсолютната ненавист на тези, които откликват на призивите на ИДИЛ», отбелязва авторката.
Някои от тези, които са заминали за Сирия, са направили това от състрадание към «бедственото положение на сирийците в ръцете на режима на Асад», а други — поради дългото недоволство от бездействието на властите в страната, игнорирайки призивите на хилядите активисти, които ги уговаряли да не се намесват.
Други, младите момичета в частност, искали да се освободят от оковите на семейството, те били примамени чрез онлайн- ухажване и обещания за нови възможности.
Други от тях са дребни престъпници, които са вербувани в държавните затвори.
Без съмнение, някои от тях са имали проблеми с психиката, а други просто са опортюнисти.
Великобритания трябва да е внимателна.
За да избегнем негативната реакция по отношение на общностите, които представляват различните малцинства, правителството и СМИ трябва да акцентират върху това, че хората, които се връщат от Сирия, са микроскопично малцинство от 2.7 млн британски мюсюлмани.
«В края на краищата ние трябва да си спомним за нашата собствена хуманност.
Естремистите могат да са агресивни, защото те се делят от «другите».
Те губят съпреживяването и състраданието.
Доколкото нас ни заплашва перспективата на връщането на членовете на ИДИЛ във Великобритания, ние трябва да предизвикаме собствения си светоглед.
Би било по-лесно, ако те всички бяха задължително лоши момчета от филмите за Бонд, но те не са такива.
Ако ние се поддадем на подобни мисли, то ние ще станем същите, които ненавиждаме и от които се страхуваме.
Вместо това нашата колективна задача като нация е в следното — да открием нашата собствена благопристойност и хуманност, да бъдем честни и състрадателни, справедливи и добри, и, вероятно, преди всичко, да се погрижим за жертвите, за престъпниците и за тези, които едновременно са и жертви, и престъпници», пише Санам Нараги Андерлиин в статията си за The Guardian.
Петя Паликрушева за News Front
Източник: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/sep/15/de-radicalise-isis-reurnees-humanity-syria-bond-movie-bad-guys
