Александър Вучич и Колинда Грабар Китарович (президентите на Сърбия и Хърватия, бел.ред.) се обявиха за по-добри отношения между Сърбия и Хърватия и за интензифициране на разговорите по ключови проблеми, но вместо това станахме свидетели на нови инциденти. Хърватските официални лица отново винят Белград за всички злини в региона, усташка плоча продължава да виси в Ясеновац, а на бежанците от Хърватия може да бъде отнето имуществото. Дали при такива условия е възможно помирение или поне малко по-добри отношения, което от години обещават Белград и Загреб?
Идването на Колинда Грабар Китарович на встъпването в длъжност на президента Вучич бе приветствано и от сръбската, и от хърватската общественост и бе изтълкувано като начало на едни по-добри отношения между двете страни. Макар тогава и от Китарович, и от Вучич да чухме, че проблемите, които още от деветдесетте години мъчат Белград и Загреб, ще започнат да се решават, както и че скоро ще почувстваме напредък, няма придвижване напред. И не само това. Появяват се нови проблеми, а старите не се решават.
Първо Хърватия 22 пъти увеличи таксите за фитосанитана инспекция и контрол на плодовете и зеленчуците, които внася от Сърбия /но после ги отмени/, а след това подготви и закон за данък върху недвижимото имущество, който на практика предвижда три пъти по-скъпи данъци за изгонените сърби, които бяха принудени да напуснат своите домове.
Първоначално чухме от хърватския премиер Андрей Пленкович, че властите в Хърватия нямат намерение да махнат плочата с усташкия поздрав «За отечеството сме готови» в Ясеновац, а след това, че тя ще бъде премахната, но още не се знае кога. Последният инцидент се случи на събиране, на което присъстваха семейства на изчезнали, на което заместник-министърът на военните ветерани Стиепан Сукич обвини Белград, че е виновен за всички злини в региона.
Тези събития по линията Загреб- Белград не са обещаващи, а събеседници на «Блиц» и от двете страни се съмняват, че е реално подобряване на двустранните отношения, независимо от това, че Александър Вучич през есента ще посети Загреб, което ще бъде първото официално посещение на президент на Сърбия в Хърватия след повече от седем години.
Зоран Пусич, член на Игманската инициатива от Хърватия, смята, че ако съществува политическа воля в двете страни, проблемите бързо ще бъдат решени, но му се струва, че случаят не е такъв.
Срамота е за Сърбия и Хърватия, че 22 години след края на войната не са решили въпроса за изчезналите. Това изглежда е последната дупка на кавала. Проблемът с плочата в Ясеновац може да се реши за един ден, ако имаше воля. Представете си в Германия да се постави плоча с фашистки символ. Отстъпчивостта към този вид фашистка идеология е застрашаване на демократичните принципи на всяка държава, както и на Хърватия, още повече че става дума за членка на ЕС. Да не говорим за изявлението на хърватския представител за Белград. Такова нещо не бива дори да си мисли, а камо ли да говори, заяви Пусич за «Блиц».
Той припомня, че когато Хърватия бе на пътя към ЕС, съществуваха условия, които тя трябваше да изпълни, което повлия на решенията и поведението на държавниците.
Сега вече няма условия, поради което се случва всичко това. Сега позитивните инициативи идват от Сърбия, тъй като тя трябва да задоволи условията на ЕС. Когато този натиск отслабне, позитивните тенденции и иницативи ще се сгромолясат, както това се случи при нас. Надявам се, че ще научите нещо от примера на Хърватия, казва Пусич.
Отдавна е известно, че ключовите проблеми между Сърбия и Хърватия са въпросът за изчезналите, границите на Дунав, връщането на културни ценности, наследството, защитата на малцинствата, тероризмът и миграциите, което преди повече от една година бе посочено в декларацията за подобряване на отношенията и решаването на отворените въпроси, която подписаха Вучич и Китарович. Въпреки това нищо от това не е решено.
Комисията за изчезналите лица се срещна за последен път през септември 2015 г. в Белград, а хърватската страна оттогава, както бе предвидено, не е насрочила среща, макар че бе договорено нейните членове да се срещат на всеки шест месеца. Не помним кога за последен път имаше заседание смесената комисия по въпроса за границите, която бе формирана още преди 16 години и както сега стоят нещата, този проблем вероятно ще бъде решен с международен арбитраж, заради напълно противоположните становища. Известни стъпки бяха направени единствено, когато става дума за защитата на малцинствата и наследството на Югославия, но на тези проблеми не е поставена точка.
Тенденцията, която се развива в момента, не подкрепя тезата за подобряване на отношенията. Имахме редица срещи на лидерите на държавите, които се кълняха, че ще развият сътрудничеството, но когато трябва нещо конкретно да се направи, не се помръдваме от място. Факт е, че политическа воля няма. Целият регион е тлеещ огън, когато на неговите лидери е нужно да отвлекат вниманието от горещите въпроси във вътрешен план, смята Александър Попов от Центъра за регионализъм.
Висшите държавници на Сърбия не реагираха остро на поведението на хърватските официални лица, нито на решението на Пленкович да не махне усташката табела на Ясеновац. Те сърдечно изпратиха Гордан Маркотич, отиващия си посланик на Загреб в Белград, а с оптимизъм бе съобщено и за предстоящото официално посещение на Вучич в Загреб. Според съобщенията президентът на Сърбия ще отиде тази есен при хърватската си колежка. /БТА//Наташа Латкович, в. «Блик»