Актът на Съединението е както революция, така и дело на самата милиция на Източна Румелия. Това каза историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г.
Проф. Павлов обясни, че статутът на армията в Източна Румелия е в по-сложни форми. „Имаме тотално единство на общество, армия, политически елит.
Виждаме и старата революционна партия, която продължава да действа в духа на традициите и Съединението се случва.
Не бива да се забравя ролята и на самия Гаврил Кръстевич, на втория и последен генерал-губернатор.
Въпреки че е смятан за туркофил и за човек, който е бил османски администратор, той на практика не прави нищо, за да предотврати Съединението, макар че всичко му е било напълно ясно“, коментира проф. Павлов.
Той поясни, че в Източна Румелия няма кой да противодейства на Съединението.
По думите му в него почти няма жертви.
„На 6 септември имаме един тотален триумф на съединистката идея в Източна Румелия и в Княжество България“, посочи проф. Павлов.
Той поясни, че по това време княз Александър е в течение на всички тези действия, държи връзка с комитета на Захари Стоянов и с други дейци в Източна Румелия.
„Князът се намира във Варна, когато получава известието за обявеното Съединение. Той отива във Велико Търново, където обявява Съединението. Не само Независимостта на България, но и Съединението са признати юридически в духа на националната традиция именно в старата столица.
Да не забравяме, че и Конституцията се нарича Търновска. След което княз Александър Батенберг е посрещнат триумфално в Пловдив“, разказа още историкът.