Марката е жива и до днес, тя е част от «тази странна носталгия по съветското минало — никой не се оплаква от стария режим или от диктатурата на пролетариата, липсва им от определен начин социалната стабилност», пише La Croix.
Както фабриката за шоколад, така и детските приказки от съветската епоха са живи вече не едно поколение.
Те започват да се печатат от 20-30-те години на миналия век, но и до днес ги четат с удоволствие както в детските градини, така и у дома.
Един от любимите автори — Сергей Михалков, е баща на знаменития режисьор Никита Михалков.
Писателят получава известност чрез разказите си за чичо Стьопа — смел и добър милиционер, винаги готов да се притече на помощ.
Някои виждат в този образ самата държава СССР, която така се е грижила за гражданите си.
Така най-малките читатели от невръстна възраст възприемат пропагандата, четейки между редовете, коментира изданието.
И ако Сергей Михалков, който, между другото, е автор на химна на СССР при Сталин и на Русия при Путин, е бил в самото сърце на съветската система, то неговият «по-опитен и язвителен» колега Корней Чуковски прави съвсем друго впечатление.
В неговите произведения се смесва критиката с насмешката.
Ако вземем друга приказка — «Доктор Охболи». По нейни мотиви през 60-те (в самия разгар на «десталинизацията») се появи мултипликационния филм.
Тук главният персонаж е добър доктор, «истински приятел на народа», който се бори със страшния пират, злият Бармалей.
Последният е истински архитип на злодея.
Петя Паликрушева за News Front
Източник: http://www.la-croix.com/Journal/livres-annees-1920-accompagnent-enfants-russes-2017-08-29-1100872598
