Германският канцлер Ангела Меркел и колегите й от Франция, Испания и Италия пристигат в Париж по покана на държавния глава Еманюел Макрон, за да се опитат да намерят решение за сдържане на нелегалната миграция в Европа от Африка, съобщава австрийският вестник Die Presse.
Участие в мини срещата на върха във френската столица ще вземе и Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, лидерите на Чад и Нигер, и министър-председателят на международно признатото правителство на Либия.
Срещата „ще бъде възможност да се подчертае подкрепата на Европа за Чад, Нигер и Либия в контрола и управлението на миграционните потоци», заяви Макрон преди началото й. Меркел на свой ред подчерта в интервю, че целта на дискусиите е „стъпка по стъпка да се намали нелегалната миграция».
Според Международната организация по миграция (МОМ) тази година повече от 120 хил. души са пристигнали в Европа през Средиземно море, като повечето от тях са стъпили на италианска земя.
Преди всичко Либия е важна транзитна страна за европейските опити за ограничаване на миграцията. Съществува обаче и критика към нея заради нестабилната политическа ситуация в страната, която се намира в условията на гражданска война.
През ХІХ и ХХ век, формите, природата и качеството на миграционните процеси са подложени на безпрецедентна промяна в световен мащаб. В края на ХХ-ти и началото на ХХІ век съществуващите видове миграция се разширяват с нови разновидности: туристическа миграция, транзит и др.
Проблемите на миграцията и нейното регулиране са предмет на разгорещени политически дебати в света.
Миграцията е един от най-големите проблеми на населението и се разглежда не само като механично придвижване на хора, но и като сложен обществен процес, засягащ различни страни на социално-икономическия живот. В последните години миграцията придобива етносоциално и етно политическо измерение и прави промени в живота на местните общества, влияе върху политиките, провеждани от суверенните държави и не на последно място променя личностните характеристики на лицата, които са принудени да се движат в други държави, принудени да търсят по- спокоен живот и
по-добро бъдеще.
През ХХ век миграционните потоци бързо се разрастват и до края на века миграцията се превръща в съставна част на всички глобални проблеми, които изискват създаването на нов подход при регламентирането на миграционните политики, за да се постигне баланс на интересите на всички участници в миграционните процеси.
Нелегалната имиграция се превръща в приоритетен въпрос на миграционната политика в последното десетилетие. Правителствата на държавите- членки се обвиняват взаимно по отношение на политиката за справяне с нелегалните мигранти.
Все още не са подробно проучени размерите и характеристиките на нелегалната имиграция
като явление. Нелегалната имиграция е многообразно явление и нейната сложност възниква от факта, че нелегалните имигранти са разнородна категория хора. Сред широката общественост нелегалната имиграция в Европа се свързва със страховете на държавите-членки, че ще загубят контрола над границите си, че системите за социално осигуряване ще се пренатоварят, че местните работници ще бъдат изтласкани от пазара на труда и, че престъпността ще нарасне.
В резултат на това нелегалната имиграция е един от приоритетите на миграционната политика на ЕС.