В българската многовековна история сме имали много поводи за гордост, като започнем от битката при Онгъла, и стигнем чак до Дойранската епопея. Но един момент е останал трайно в съзнанието ни и щом стане дума за героичен момент той поставя другите зад себе си. Това е Шипченската епопея. Почти няма българин който да не знае за тридневните бойни действия горе на Балкана, и за героичната защита на този така важен проход. Българските опълченци показват изключително мъжество и силен дух, като до последно защитават „заветният хълм“.
Българското опълчение е създадено през есента на 1876 година с разрешението на Руското Военно министерство, поставено под командването на генерал-майор Николай Столетов.
Опълчението е образувано по идея на руският генерал-майор Ростислав Фадеев, състоящо се от български доброволци и руски военнослужещи. В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878) българското опълчение се състои от 7000 души, под командването на княз Владимир Черкаски, който ги използвал като важен резерв в битките. Освен че са и причислени към предният отряд на генерал-фелдмаршал Йосиф Гурко, те взимат участие и в други големи битки като тази при Стара Загора наречена „бойното кръщене“ на Българското опълчение.
Въпреки че Стара Загора е опустошена и опожарена от Сюлейман паша, а Предният отряд понася тежко поражение, не с това сме запомнили българското опълчение. След кръвопролитието при Стара Загора Сюлейман паша се отправя към похода Шипка. Той е решен да прекърши защитниците на този проход, които включват тридесет и шести орловски пехотен полк, дошлият от Габрово тридесет и пети брянски пехотен полк начело с командир Александър Липински и българското опълчение.
На 19 август той взема решението че ще премине през този важен пункт, който ще му отвори път за Габрово,Трявна и Севлиево. Той тръгва към похода с 28 000 турска армия срещу 7500 защитника на прохода, от които са руските части и българското опълчение. При съотношение 4:1 за турската армия има големи очаквания за победа, а Сюлейман паша е твърдо решен че този проход ще бъде превзет.
На 21 август започва първото сражение (първото изпитание) на опълчението. Опълченците от I и IV дружина защитават връх Свети Никола и Орлово гнездо. При връх Свети Никола турците са отблъснати с помощта на силната руска артилерия, състояща се от 6 оръдия, наречени „Стоманената батарея“. При Орлово гнездо генерал Столетов праща целият резерв, понеже там османските атаки са по-нахъсани.
Там капитан Михаил Толстой успява да удържи атаките начело на своя тридесет и пети орловски полк.
Подкреплението което им оказва Александър Липински, начело на тридесет и шести брянски полк, се оказва много полезно понеже са отбити три турски нападения над пункта. В навечерието на битката генерал Столетов изпраща телеграма до генерал Радецки, която гласи:
„Целият Корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими “.
След първият ден на сражението, жертвите на българското опълчение се оценят на 250, а на османците- 5000, което показва слабата организация на турците.
На 22 август настъпва затишие в бойните действия. Сюлейман паша прави един много стратегически ход, който може да се окаже пагубен за Българското опълчение. Той сменя позицията на своята армия като те заемат околните височини, с идеята да обкръжат героите на Шипка.
Той дава забрана да не се атакува прохода до 23 август, което дава възможност на руските подкрепления да пристигнат по-бързо. На 23 август 1877 година започва решителното сражение, което ще определи съдбата на прохода Шипка, и това ще бъде най-голямото изпитание на Българското опълчение. Атаките на османците започват от 4:00 часа, а опълченците защитават храбро до 14:00 часа.
След това настъпва критичният момент, в който боеприпасите свършват, а възможност за настъпление няма. Загубят ли притежанието на прохода, ще отворят пътя на Сюлейман паша към Габрово, Севлиево,Трявна.
В тези така трудни часове за опълченците, патриарха на българската литература Иван Вазов в своята ода „Опълченците на Шипка“ описва случващата се безизходица с :
„братските орли не фърчат към тях; никъде взорът надежда не види“.
Въпреки всичко, опълченците знаят защо са отишли да бранят този славен връх, знаят какво им предстои и знаят за какво се борят, изправящи се срещу петвековният поробител.
Борейки се с всички сили, с всеки останал предмет, използвайки го като оръжие, дори в най-крайното положение орловците започват да използват телата на своите събратя като оръжия ,хвърляйки ги по османците. Вазов описва този момент с думите:
„Грабвайте телата“;
„И турците тръпнат, друг път не видели, ведно да се бият живи и умрели“.
Българското опълчение показва своят жертвоготовен дух и доказва, че биха отбранявали до последният жив опълченец най-святото за тях- тяхното oтечество. Но душманските орди не заглъхват, нито отстъпват.
Когато изглежда че поражението е все по-близо и по-близо, на помощ идва генерал-лейтенант Фьодор Радецки със така чаканото подкрепление. Той подсилва отбраната с около 1000 Габровски граждани.
Наблюдават се едни безуспешни опити за настъпление към опълченските позиции от отоманците, които вече психически са дестабилизирани от този провал, който ги очаква знаейки, че ще бъде много трудно вече да превземат прохода.
В следващите 2 дни се наблюдава едно контранастъпление от страна на българо-руската армия, оставяйки в безизходица Сюлейман паша, който напуска този така важен пункт. В навечерието след третата и най важна битка, в Главната си квартира Сюлейман заявява:
„Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение “.
Колкото до генерал Столетов, той изтъква в телеграмата си до Полевия щаб, че българите няма да се уплашат дори да ги изразходват един по един, и да бъдат наградени за показаната смелост. Той, който е печелил много големи победи, със своят опит и стратегически умения напуска този проход с провал.
От сраженията на Шипка руснаците дават много жертви – 131 офицера и около 3500 убити и ранени, а според отчета на Сюлейман паша, турските убити и ранени биват 233 офицера и 6400 редовни войници.
Въпреки многочисленото превъзходство на османлиите и по-добрата екипировка с която разполагат, в тези тридневни боеве се показва, че българинът не е един изстрадал мъченик, който е готов да се примири със статуквото, а че е готов да умре, но да защити това в което е израснал и обикнал-своята родина.
Поклон пред Русия, че ни освободи!
Иван Станков