Докато Великобритания се мъчи с тежкия си развод с ЕС, президентът на Франция Еманюел Макрон започва инициатива за задълбочаване на икономическата интеграция на един съюз, за който казва, че трябва по-добре да защитава гражданите си.
Тази седмица френският лидер потегля на тридневна обиколка в Централна и Източна Европа, където ще се стреми да получи подкрепа за усилията си да затегне трудовите изисквания за «командированите» работници — деликатен проблем, който изостри разделението изток-запад.
Няколко дни по-късно реформите в еврозоната, сътрудничеството в отбраната и имиграцията ще са на дневен ред, когато Макрон ще е домакин на среща с лидерите на Германия, Испания и Италия в опита си да засили водачеството на Франция в Европа.
Париж отдавна се оплаква, че Централна и Източна Европа получават нечестно предимство от «социалния дъмпинг» на евтината работна ръка и изтъква, че командироването на нископлатени работници вреди на местния пазар на труда и подкопава защитата на трудовите права в страните членки с по-високо заплащане.
Въпреки че командированите работници са под 1 процент от работната сила в ЕС, като много от тях са заети в транспортния и строителния сектор, проблемът увеличи съществуващото разделение между бедния изток и богатия запад.
Макрон ще посети Румъния, България и Австрия, където ще се срещне и с лидерите на Чехия и Словакия, но пропуска Унгария и Полша, чиито десни правителства той обвинява, че отхвърлят ценностите на ЕС.
Източник от Елисейския дворец каза, че Макрон ще посети страни, които най-много държат на връзката си с Европа.
Висш френски дипломат заяви, че президентът умишлено пренебегва Полша и Унгария, «за да изпрати послание към Варшава и Будапеща».
Изборната победа на Макрон вдъхна нови сили на френско-германската ос в ЕС, но в Полша и Унгария засили опасенията от една Европа «на няколко скорости», което може да означава спад във влиянието, финансовата подкрепа и икономическата конкурентоспособност.
Дипломатът заяви, че Макрон иска да увери лидерите, с които ще се срещне, че бъдещето на техните страни ще остане в сърцето на европейския проект, ако те следват широката програма за реформа, оглавена от Париж и Берлин.
Макрон ще намери разбиране в Австрия, която граничи с четири източноевропейски държави и където управляващите социалдемократи казват, че притокът от работници от изток поставя под натиск равнищата на трудовите възнаграждения.
Директивата за командированите работници позволява на европейските фирми да изпращат свои работници в други страни от ЕС с договори, които ги задължават да гарантират само минималното заплащане на приемащата страна.
Макрон казва, че предложението на Европейската комисия в заплащането на работниците да влизат и предвижданите в приемащата страна допълнителни възнаграждения и договорите им да са за срок не повече от две години не е достатъчно.
Полша, Унгария, Словакия и Чехия, известни заедно като Вишеградската четворка, пък казват, че тези предложения са прекалени. Те твърдят, че трябва да им се позволи да се състезават с по-нископлатена работна ръка, за да наваксат десетилетията буксуване по времето на комунизма.
Очаква се Естония, която е ротационен председател на ЕС, да направи ново предложение през септември.
Полша обвинява Макрон в двойни стандарти, защото хем иска по-тясно сътрудничество в Европа, хем се стреми да подкопае конкуренцията в общия пазар. Два източника от полското правителство казват, че то се е опитало да покани Макрон да посети Варшава по време на обиколката.
«Не видяхме обаче особено желание», каза един от източниците.
Полската заместник-министърка на инфраструктурата Юстина Скшидло заяви за Ройтерс, че правителството във Варшава разчита на «трайното единство и солидарност на централноевропейските страни».
«Смятаме, че страните от Централна Европа наблягат на конкурентоспособността в европейската икономика. Напълно уверени сме, че това ще продължи и занапред», каза тя.
Други страни дават признаци, че са готови да направят компромис и да приемат новото предложение на ЕС.
«Силно съм заинтересован от регионалното сътрудничество във Вишеградската четворка, но жизненият интерес на Словакия е ЕС», заяви словашкият премиер Роберт Фицо.
Високопоставено чешко официално лице заяви, че неговото правителство би могло да се доближи до френската позиция, ако получи гаранции за мигрантската криза. Някои централноевропейски и източноевропейски страни се противопоставят на схемата на ЕС, според която страните членки трябва да приемат кандидати за убежище от страни като Сирия по квотна система.
«Ние не смятаме квотите за ефективно решение на кризата. Бихме приветствали да чуем алтернативни мерки като фокус за справяне с мигрантите. Това би било достатъчно за чехите и би деблокирало дискусиите в други области», заяви чешкият правителствен служител.
Извън въпроса с командированите работници Макрон вероятно ще се стреми да набере подкрепа за предлаганите широки реформи на ЕС, които включват по-тясно сътрудничество в отбраната, фискална хармонизация и общ бюджет на еврозоната.
Съветниците му казват, че френската дипломация дълго време е занемарявала Централна Европа.
«Той иска да действа по европейския въпрос. Колкото по-скоро започне да изгражда тези връзки, толкова повече политически капитал ще натрупа за ползване на по-късен етап», каза анализаторът от консултантската фирма «Тенео интелиджънс» Антониу Барозу. /БТА/Ричард Лоу и Лидия Кели от Ройтерс/
