В древната столица /681-893 г./ на Първото българско царство — Плиска, смятана за люлка на старославянската азбука, е съграден комплекс посветен на Кирилицата и разпространението на християнството.
В деня на Светите Седмочисленици — 27 юли в памет на Кирил и Методий и техните ученици Климент Охридски, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, в Плиска се състоя тържествено откриване на Крепост «Кирилица» и стена с 14 барелефа на писатели, творящи на Кирилица. В церемонията участваха Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, вицепрезидентът на България Илияна Йотова, инициаторът на идеята за създаване на културно-исторически комплекс «Двор на Кирилицата» Карен Алексанян, поклоници и гости.
Митрополит Йоан оглави освещаването и молебена при откринето на Крепост «Кирилица».
Вицепрезидентът Илияна Йотова подчерта, че създаването на този паметник връща, на скромната днес Плиска, миналата слава на първопрестолен град. Йотова изказа благодарност към Карен Алексанян за значимият му принос към културата на България и създаването на уникалния културно-исторически комплекс, посветен на Кирилицата. «Това е безпрецедентен паметник на старославянската писменост и разпространението на християнството в Блгария», отбеляза Йотова.
Създателят на проекта Карен Алексанян разказа за «Благовест-инфо«, че идеята се породила в него преди две години. Мисълта за създаването на културно-историческия комплекс «Двор на Кирилицата» го осенила по време на пътуване в Армения и посещение в село Ошакан, където се намира църквата, в която е гроба на светеца Месроп Мащоц — създател на арменската азбука.
През 2015 г., когато се навършват 1150 г. от приемането на християнството в България, Алексанян пристъпва към осъществяване на проекта си . На майстора на каменни резби Рубен Налбандян в Ечмиадзин било поръчано да изработи в характерен арменски стил кирилските букви с височина два метра, използвайки символиката при създаване на кръстове и храмове.
12 арменски майстори начело с Налбандян работили повече от половин година по създаване на каменната Кирилица.
Изборът за създаване на бъдещия комплекс паднал върху градчето Плиска, недалеч от Варна.
Карен Алексанян признава, че самото провидение го отвежда в първопрестолния град на България. «Аз мисля, че сам Господ ми посочи това място», разказва той.
( Карен Алексанян- гордост за два народа)
Именно в Плиска през 886 г. цар Борис I създава книжовна школа, която за първи път започнала да използваа кирилските букви, и където са работили учениците на Константин Кирил Философ и Методий от Солун, по заповед на византийския император Михаил III, създали писменост за старославянския език. Има спор около първенството на създаване на Глаголицата и Кирилицата. Някои учени смятат, че Глаголицата е дело на Кирил, а Кирилицата на неговия ученик Климент Охридски, работил в Плиска и Охрид.
Трябва да се отбележи, че по време на османското владичество в България Плиска се е наричала Абоба. Името на града е възстановено едва през 1947 г.
През май 2015 година «Дворът на Кирилицата» бил построен.
Мястото е опасано с високи белокаменни стени. Отвън се вижда 12-метров кръст. В двора пред погледа на посетителите застават 30 червени букви с неповторими каменни резби. Между каменните букви в единият край на двора се извисява белокаменен паметник на Кирил и Методий, с книга в ръце. На срещуположната страна се намира малък параклис посветен на българският владетел цар Борис I /канонизиран от Българската православна църква като Борис Покръстителят/, при който през 865 г. се извършило покръстването на българския народ.
Преди две години параклисът с аскетична вътрешна подредба е осветен от митрополит Йоан. За две години мястото добива голяма популярност и там започват да идват поклоници не само от България, но и от чужбина.
После в просторна зала с каменни стени в старинен стил е открита картинна галерия. Платната разказват за събитията, свързани със създаването и приемането на Кирилицата от славянския свят.
На 27 юли в «Двора на Кирилицата» е открита и стена с барелефи на 14 писатели от 10 националности от кирилския свят. Сред тях са и класиците на руската детска литература Сергей Михалков, Корней Чуковски и Агния Барто. «В бъдеще стената ще се попълва с нови барелефи на писатели от различни народи — българи, украйнци, туркмени, киргизи и други», отбелязва Карен Алексанян.
В деня на Светите Седмочисленици в културно-историческия комплекс «Двор на Кирилицата» се откри и Крепостта на «Кирилицата».
Тя е построена в средновековен стил. На първия етаж е разположена зала «Създаване школата на Кирилицата». В дъното на голямото кам са поставени дърворезби посветени на Глаголицата. Алексанян разказва, че буквите са подредени, така че изписват думите «Бог», «Вяра», «Дух», «Климент».
В един от ъглите на залата стоят восъчните фигури на просветителите Климент Охридски, Наум и Ангеларий. Залата е оборудвана за провеждане на конференции. Разполага с модерна техника и над 400 седящи места.
Залата на втория етаж е посветена на владетелите на България, дали своя принос в създаването и утвърждаването на Първата българска държава и култура /писменост/.
По думите на Карен Алексанян,в културно-историческия комплекс «Двор на Кирилицата» ще бъде създадена «Алея на писателите» от кирилския свят.
В началото на ноември ще се постави първият бюст, който ще е на основателя на символизма в България Пейо Яворов /1878-1914 г./. След това ще се поставят бюстове на руски писатели, сред които Пушкин, Лермонтов, Есенин. «Ще поставим 80 бюста на велики класици на литературата на различните народи, които пишат на Кирилица.
Отредили сме място и за дагестанския поет Расул Гамзатов, и киргизкия писател Чингиз Айматов, и украинския поет Тарас Шевченко, и други», казва Карен Алексанян.
Той изрази надежда, че през 2018 г. в рамките на официалното си посещение в България президентът на Руската федерация Владимир Путин ще посети Плиска — града изиграл ключова роля за разпространението на славянската писменост.
Визитата ще бъде по повод 140 г. от Руско-турската война от 1877-1878 г. и Освобождението на България от османско иго, което се чества на 3 март.