В края на 2016 се появи изключително тревожен анализ на базирания в Холандия център за стратегически анализи Gefira Foundation, чиито заключения се потвърждават и от популярния американски финансов блог Zero Hedge. В течение на няколко месеца, използвайки данните на marinetraffic.com, експертите на центъра са проследили движението на десетки кораби, принадлежащи на група неправителствени организации, а въз основа на данните на Агенцията за бежанците на ООН (data.unhcr.org.) — и ежедневно пристигащите в Южна Италия нелегални африкански имигранти.
Съпоставяйки тези данни, Gefira стига до извода, че въпросните НПО са забъркани в мащабен трафик на нелегални имигранти от Северна Африка към Европа. Става въпрос в частност за регистрираната в Малта фондация Migrant Offshore Aid Station (MOAS), за която се твърди, че е тясно свързана с американската частна военна компания Blackwater (функционираща в момента под името Constellis Holdings), както и за неправителствените организации Jugend Rettet, Stichting Bootvluchting, Médecins Sans Frontières («Лекари без граници»), Save the Children, Proactiva Open Arms, Sea-Watch.org, Sea-Eye и Life Boat. Според експертите на Gefira, всички тези НПО, съвместно с трафикантите на хора и италианската мафия и с мълчаливото съучастие на европейските власти, под предлог, че спасяват насочили се към бреговете на Европа нелегални имигранти, са прехвърлили хиляди от тях в Италия, при това със съдействието на местната брегова охрана, с която са координирали действията си.
За целта, трафикантите на хора, предварително са се свързвали с италианската брегова охрана за да я информират, къде точно се намират корабите с мигранти, които е трябвало да бъдат «спасени», т.е. докарани от бреговете на Италия. Петнайсет кораби на изброените по-горе НПО редовно са напускали италианските пристанища насочвайки се към Либия, където са товарели имигрантите, след което са тръгвали обратно за Италия. По пътя си, те обикновено са били пресрещани от предварително уведомените кораби на бреговата охрана, които са поемали от тях «бежанците» за да ги закарат в Италия.
Тази схема се реализира под прикритието на резолюцията на ЕС за «търсене и спасяване» на мигрантите в Средиземно море, в която се посочва, че «собствениците на частни кораби и неправителствените организации, помагащи за спасяването на имигранти във водите на Средиземно море, не следва да се опасяват, че ще бъдат санкционирани заради оказаната от тях помощ». Истината обаче е, че дори ако въпросните НПО извършват тази дейност не просто за пари, а водени от някакви възвишени и хуманни намерения и цели, действията им застрашават сигурността на Европа, тъй като огромната част от предаваните от тях на бреговата охрана мигранти, нямащи право на политическо убежище, в крайна сметка се оказват по улиците на Рим или Париж, усилвайки и без това съществуващото там расово мотивирано социално напрежение.
Според експертите на Gefira Foundation, само за два месеца въпросните НПО са прехвърлили нелегално в Италия 39 хиляди африкански мигранти, при това със съгласието на италианските и европейските власти. Центърът разполага с доказателства, че между трафикантите на имигранти от неправителствените организации и италианските власти съществува пълен синхрон, в резултат от което десет часа преди поредната група мигранти да бъде качена на лодките в Либия, италианската брегова охрана е насочвала кораба на НПО към точката, където те трябва да бъдат «спасени».
Никола Петров