Излишно е да се търсят обяснения, защо сега беше ударена (за пореден път) именно британската столица, а преди това — Манчестър, Париж, Брюксел, Берлин или Санкт Петербург. Изборът на конкретните обекти е до голяма степен случаен, тъй като терористите използват всяка възможност за да нанесат своя смъртоносен удар.
Според мнозина експерти, продължаващото нежелание на западните държави (и, в частност, на ЕС) за изграждането на реален транснационален антитерористичен алианс с всички държави, които са засегнати от този феномен, включително с Русия и Китай, със сигурност не помага за решаването на проблема, а само може да доведе до нови жертви. При това не става дума само за обмен на информация, но и за реално взаимодействие между службите за сигурност. За постигането на подобно взаимодействие обаче е необходима политическа воля и политическо решение, каквото засега не се очертава, най-вече, защото Западът изглежда продължава да смята Русия (а в по-малка степен Китай и редица азиатски държави) за почти толкова сериозна заплаха, като тероризма.
Между другото, само няколко дни преди нападението в Лондон, в интервюто си от 30 май 2017 за френския «Фигаро», руският президент Путин призова западните държави:
«Престанете да си измисляте митични руски заплахи, някакви хибридни войни и т.н. Вие сами ги измисляте, след това сами се плашите, а на всичкото отгоре на тази основа формулирате и собствената си политика», предлагайки им вместо това да концентрират усилията си за реална борба срещу тероризма и укрепване на международната сигурност.
Впрочем, още през 2015 от трибуната на Генералната асамблея на ООН Путин предложи създаването на максимално широка антитерористична коалиция, която — подобно на онази от времето на Втората световна война — да може да сплоти най-различни сили, «готови решително да се противопоставят на тези, които — подобно на нацистите навремето — сеят зло и човеконенавистничество». За съжаление обаче, през последните години нито беше създадена такава коалиция (дори и в Сирия), нито пък беше установено по-тясно сътрудничество между руските и западните специални служби в тази сфера.
Както е известно, терористичното нападение в Лондон е третото на територията на Великобритания (и второто в столицата) за последните два месеца и половина: на 22 март ислямист се вряза с автомобила си в тълпа от хора на лондонския мост «Уестминстър», а на 22 май друг джихадист се взриви в Манчестър.
Впрочем, тук е мястото да отбележа, че докато вниманието на т.нар. «международна общественост» е съсредоточено най-вече върху терористичните атаки в Европа и в западните държави, като цяло, ислямистите осъществяват далеч по-жестоки нападения в други части на света, например атаките от края на май в Багдад (където загинаха 10 човека) и Кабул (90 убити) или пък поредицата от терористични нападения срещу християни-копти в Египет през април и май, при които загинаха десетки хора, включително много деца.
Именно този подход, в рамките на който се обръща внимание само на терористичната заплаха в западните държави, и почти никакво — на тази в източните, допълнително стимулира активността на терористите. Защото на практика излиза, че т.нар. «международна общност» дели жертвите на тероризма на «първостепенни» и «второстепенни» (като последните очевидно не заслужават същото отношение и състрадание).
Само че подобен подход провокира още по-голямо озлобление и подклажда още по-силни антизападни настроения. В същото време, дори физическото ликвидиране на терористите, при положение, че продължават да съществуват морално-нравствените причини, които пораждат този опасен феномен, означава, че вместо всеки убит терорист, ще се появят няколко нови. Което продължава да не се отчита от западните служби за сигурност.
Тоест, когато говорим за обединен фронт срещу тероризма, той не бива да се изчерпва само със САЩ, ЕС, Русия и Китай, а да включва и редица ключови държави от Изтока, които страдат от терористичната заплаха не по-малко, а дори и повече, отколкото Западът. Докато не бъдат разчистени зоните, където се наблюдава «масова концентрация» на терористични елементи, няма как да се разчита, че този феномен може да бъде преодолян.
За съжаление обаче, мнозина европейски политици изглежда смятат, че създаването на определени, макара и чисто формални, признаци за сигурност на континента, ще гарантира,че той вече е недосегаем за терористичните атаки на ислямистите. И тъкмо затова продължават да не обръщат внимание на руските предложения за съвместни усилия за стабилизирането на Афганистан и Сирия, чрез ликвидирането на действащите там терористични групировки.
Очевидно Западът продължава да следва двойни стандарти, тъй като разглежда тези предложения, както и конкретните дайствия на руското ръководство, като враждебни, но не по отношение на терористите, а по отношение на самия Запад.
В същото време обаче, отдавна би трябвало да е станало безпощадно ясно, че ако Западът и Изтокът (и на първо място Русия) не обединят усилията си за гарантирането на международната сигурност, западните държави ще продължат да бъдат обект на терористични нападения, дори в по-голяма степен, отколкото Русия. Най-малкото, защото последната, на практика вече в течение на 25 години, живее в условия на постоянна «терористична готовност», докато те тепърва трябва да привикват с тази «перманентна извънредна ситуация».
Въпреки това, Брюксел продължава да си затваря очите и да си въобразява, че може да се защити от терористичната опасност с голи лозунги от типа: «не ни е страх от терора» и «няма да се поддадем на терористичния натиск» (т.е. няма да се реагира твърдо, защото «точно това очакват терористите»). Истината е, че ако и този път Европа не приеме предложението на Русия за съвместна борба срещу тероризма, в която активно да се включат и правителствата на редица ключови азиатски и африкански държави, Старият континент ще продължи да се тресе от взривове и други прояви на кървава терористична активност. Поне засега обаче, не се очертава Брюксел да предприеме подобна стъпка.
Освен това, би трябвало най-сетне да стане ясно и, че следва да бъдат премахвани не само самите заплахи, но и условията, които ги пораждат. Само че нищо подобно не се случва. Твърди се например, че в Близкия Изток съществува мащабна терористична заплаха, която постепенно се измества към Западна Европа, т.е. че с потока от бежанци в Европа пристигат и множество хора, които представляват «спящи» терористични клетки.
Истинският проблем обаче е друг. Голяма част от терористичните нападения вече се извършват от мигранти от Близкия Изток, които вече са се натурализирали в Европа. Много от тях са граждани на страните, в които са мигрирали, а нерядко дори са мигранти от второ или трето поколение.
Въпреки това обаче, в определен момент тези хора се «радикализират» и започват да осъществяват терористични нападения. Което означава, че нещата не опират само до това, откъде точно са дошли, а съществуват далеч по-дълбоки причини, които ги карат (дори ако са родени в Европа) да предприемат подобни действия. Тоест, въпросът опира до идеологическите подходи и морално-нравствените принципи, изповядвани от съвременния ултралиберален Запад, които очевидно никога няма да бъдат възприети от «пришълците» от Изтока.
Нещата действително са много дълбоки и не се изчерпват дори с тезата, че с действията си в Близкия Изток САЩ са «бръкнали в гнездото на осите» и сега сме свидетели на последиците. Всъщност, това е само един от факторите. Най-важното в случая е, че самата политика на западните държави, насочена към ликвидирането (включително и физическо) на неугодните им режими, води до появата на мащабни бежански потоци. А най-неприятното е, че тези последици не се осъзнават от европейските политици. Затова, вместо да работят за ефективното преодоляване на терористичната заплаха, те постянно се опитва да я стимулират, т.е. много от техните действия, на практика, застрашават живота на собствените им граждани.
Защото мигрантите от Изтока няма как да приемат стандартите и начина на живот, които в момента се налагат на Запад. И тъкмо това е в основата на всичко.
Затова онези анализатори, които с основание акцентират върху необходимостта от съвместни действия и много по-тесни контакти между специалните служби на западните държави и Русия (както и на редица страни от Изтока), би трябвало да са наясно, че дори това да се случи, то ще помогне само за отстраняването на огнищата на тероризма, но не и на причините за този феномен, т.е. неговите морално-нравствени основи.
Защото терористите водят борба на първо място против самия западен начин на живот. И докато това не се осъзнае от самия Запад, сегашната тенденция на нарастване на терористичната заплаха няма как да бъде пречупена.
Петър Григоров