Атина е единствената столица в Европейския съюз, която няма официално действаща джамия. Но това няма да продължи още дълго, тъй като един спорен строителен проект върви към своето завършване.
Вървиш по една от слабо осветените странични улички в Атина, край кофи за боклук на паважа и редица от прозорци с железни решетки, и стигаш до една стоманена врата. Зад вратата няколко стълби водят до гола бетонна стая, която функционира като една от около стоте частно организирани молитвени стаи за мюсюлмани в гръцката столица.
На различни места в града те се помещават в мазета, гаражи и складове. Стените често са слабо декорирани, а осветлението е примитивно.
От години се планира строежът на джамия в Атина и сега се предполага, че вече е близо до завършване, но дотогава около 200-те хиляди мюсюлмани в града и околностите му трябва да продължат да импровизират.
«Ще повярвам, че има джамия в Атина, когато се помоля там», казва Наим Елгандур, председател на Асоциацията на мюсюлманите в Атина.
62-годишният мъж от Египет живее в Гърция от над 40 години и отдавна е станал гръцки гражданин. Заедно с гръцката си съпруга Анна Стаму той се бори не само за джамия в Атина, но и за приемането на мюсюлманите в една страна, където над 90 процента от хората за православни християни.
Това вероизповедание е записано в гръцката конституция като преобладаваща религия в страната, също както е записано свободното и невъзпрепятствано практикуване на всички други религии. Но това не пречи на емоциите да ескалират, тъй като много гърци се отнасят критично към новата джамия в атинския квартал Вотаникос.
Мястото на строежа е скрито зад високи метални огради, завършващи с бодлива тел. Графитите казват много: християнски символи, надписи като «Не на джамията» и «Гърция е страна на светци, мъченици и герои».
Крайнодясната партия «Златна зора» многократно е повдигала въпроси около строежа и е организирала демонстрации на мястото. Проектът трябваше да бъде обявяван на търг четири пъти преди да бъде намерен предприемач.
Съществува историческо недоверие към исляма сред много от обикновените гърци, което се корени вероятно във вековното управление на Османската империя.
«Те просто искат да подкопаят устоите ни» или «бих искал да видя дали някоя арабска страна ще ни позволи да построим православна църква» са част от коментарите в православните среди, когато стане въпрос за джамията.
Все пак гръцкият парламент одобри през 2006 г. строежа, който трябва да служи на около 200-те хиляди мюсюлмани, живеещи в района Атика, който включва и град Атина.
Наим Елгандур просто повдига рамене.
«Те се подиграват с нас», казва той по отношение на гръцките си сънародници. «Те ходят да се молят в църква, аз ходя в мазе».
В джамията, която е почти готова, ще има място за 350 богомолци.
Заради споровете около проекта датата на откриване постоянно се отлага. Вместо през април 2017 г. сега датата може да бъде през декември, според информации в гръцките медии.
Ключов момент в споровете е кой ще участва в комитета, който ще назначи основния проповедник на джамията — имама.
«Предложихме всички да се съберем. Щяхме да сме намерили имам много отдавна — някой, който преди да заеме поста си, ще е имал време да научи гръцки», посочва Елгандур. Той обаче казва, че властите не са приели предложението му.
На големи мюсюлмански празници Елгандур, неговата съпруга и други активисти наемат големи зали, за да може хората да се съберат, да се молят и да празнуват. Алтернативата е пътуване до Истанбул, казва Анна Стаму.
«Искам моите деца да изживеят тези празници както подобава, а не да трябва да се промъкват през някой гараж в малка молитвена стая», добавя тя.
Лявата партия Сириза, която в момента управлява, е съгласна принципно, че не е уместно богомолците да са принудени да се молят в мазе. Но анализатори изчисляват, че премиерът Алексис Ципрас може да загуби десетки хиляди гласове за партията, ако влезе в пререкание с православната църква.
Гръцките църковни лидери междувременно започнаха да приемат новата джамия — отчасти благодарение на разположението й в отдалечена зона на гръцката столица.
Първоначалните планове предвиждаха място на главен маршрут между летището и центъра на Атина, но тази идея срещна сериозна опозиция.
Друг компромис, който показва колко трънлив е станал този въпрос, е решението джамията да бъде без минаре. И докато мюсюлманската общност изглежда е приела това, за тях е по-проблематичен е фактът, че нямат гробище в Атина или целия район на Атика.
Тези, които искат да погребат мъртъвците си в съответствие с ислямските ритуали, трябва да пътуват до североизточния район Тракия. Там, в градове като Ксанти и Комотини, има джамии и мюсюлмански гробища.
Веднъж щом новата джамия отвори врати, мюсюлманите може да се надяват, че ще последват допълнителни стъпки за тяхната общност, но за момента очакването на първия официален молитвен дом продължава.
/БТА/
