Все по-често се чуват аргументи, че САЩ трябва да запазят присъствието си в Близкия Изток за гарантиране на сигурността на гражданите си. Като основания се цитира военното присъствие на САЩ в Германия и Япония.
Подобни аналогии се оказват неуместни, защото демонстрират точно обратното, правотата на противниците на запазването на американското присъствие в Ирак и Сирия, пише Даниел Дейвид в статия за The American Conservative.
Според автора, да се сравнява окупацията на страните от бившата «ос» със запазването на военния контингент в Близкия Изток не бива, защото разполагането на войски на западните страни в Германия и Япония е било свързано първоначално с необходимостта да не се допусне връщането им към предишния курс.
След това, след началото на студената война, окупацията на тези страни е станала перманентна.
Това е било свързано с факта, че във Вашингтон са разбирали, при това не без основания, според автора, че без значителния сухопътен контингент в Европа и военно-морското присъствие в Тихия океан все по-засилващият се СССР е можел да започне да заплашва жизнено важните национални интереси на САЩ.
Нещо повече, окупацията и възстановяването на Германия и Япония се оказали успешно още и затова, защото в тези страни живеели голям брой вискообразовани хора, те се превърнали в икономическата база, а тяхната култура била съвместима с тази на САЩ. Тези страни били хомогенни по своя състав, в тях нямало граждански войни, в които Вашингтон трябвало да участва на една или друга страна.
Нито в Ирак, нито в Сирия, нито в Афганистан, нито десетките въоръжени части, нито групировките на ислямистите-радикали, действащи в Близкия Изток, не представляват такава заплаха, както Берлин и Токио след Втората световна война.
Като държавно образувание Ирак и Сирия са крайно отслабени и не представляват външна заплаха за която и да е държава.
Нито едната, нито другата страна не са заявявали за себе си като за форирование, способна да създаде стабилна и процъфтяваща икономика, докато културно те се различават от САЩ като деня и нощта.
И двете страни са затънали в противоречия и са раздирани от фракции, изповядващи кардинално противоположни идеологии.
И двете страни са като развъдник за радикалните ислямистки групи.
Огромен брой различни сили искат да нанесат вреда на САЩ, но само малка част от тях имат такава възможност.
Затова Вашингтон не трябва да разпилява своите ограничени сили да потушаването на тези сили.
Вместо това Белият дом трябва да се защитава от тези, които представляват за него реална заплаха.
Да се опитва да намали риска за страната с помощта на окупации на многобройно културно чужди на САЩ държави и да се надява, че тамошните правителства ще започнат да отговарят на очакванията на Белия дом — всичко това са усилия, обречени на провал.
Ако този факт бъде признат, това означава промяна на курса на Вашингтон на международната арена.
За начало се налага да се осъзнае, че въоръжените сили на са панацея.
Време е САЩ да разберат, че нито военните, нито дипломатическите мерки не бива да превръщат една или друга държава в това, което тя не представлява.
News Front