На 16 юли 1942 г. Георги Димитров отбелязва в дневника си, че на среща, на която са присъствали Коларов, Червенков и Белов (Георги Дамянов), е предложил «прередактирания текст на програмата на Отечествения фронт в България за предаванията по радиостанция «Христо Ботев».
Автор на програмата е Васил Коларов, в неговите лични ръкописи тя съществува под заглавие «Проект на антифашистка платформа.»
На 17 юли той лично я прочита по микрофона на радио «Христо Ботев», така както я е приготвил Георги Димитров. Оттогава са минали над 70 години.
Програмата има за цел да организира българския народ на борба против фашизма, в условията на победоносния ход на Червената армия и съюзниците, да свали фашистката власт и предприеме първите мерки за възстановяване на демокрацията, икономическия и социален живот в България. Демократичната антифашистка коалиция в България е на фона на международната коалиция на Сталин, Рузвелт, Чърчил и Де Гол.
По-късно Отечественият фронт е
организиращата политическа сила в България
която в продължение на десетилетия изгражда социализма в страната такъв, какъвто е бил.
Отечественият фронт не е съветско творение, такава организация не съществува в Съветския съюз, не е присъща на съветския тип социализъм.
В България освен Отечествен фронт имаше и друга партия освен комунистическата, имаше партия Земеделски съюз. Това бяха отлики на социализма тип народна демокрация за разлика от социализма съветски тип.
Колкото и да се отрича сега особеният оригинален характер на социализма — тип народна демокрация, той беше, макар и в някаква степен, различен.
Автор на теорията и практиката на народната демокрация и народните фронтове, какъвто беше Отечественият фронт е българинът Георги Димитров.
Известно е, че той е водил спорове със Сталин дали народните фронтове, съюзите със социалдемокрацията да се изграждат с ръководствата на социалдемократическите партии или пряко с народните и социалдемократическите маси зад гърба на ръководствата им.
Още от лятото на 1942 г. в България започва организирането на нелегални отечественофронтовски комитети по градове и села и във военни поделения. Активна роля в тази дейност играят Цола Драгойчева и Кирил Драмалиев, постепенно
към тях се присъединяват десетки, стотици българи
Около две трети от участниците в Съпротивата в България не са били членове на комунистическата партия.
Още преди девети септември в Отечествения фронт се включват Българската работническа партия (комунисти), Политическият кръг» Звено», Българският земеделски народен съюз» Пладне», Социалдемократическата партия.
Видни буржоазни политици и общественици участват непосредствено преди 9 септември и след това в Националното ръководство на Отечествения фронт, като Кимон Георгиев, Димо Казасов, Никола Петков, Григор Чешмеджиев, Димитър Нейков, Стоян Костурков и други.
Основните цели на Отечествения фронт в началния етап са антифашистки и демократични, служат на задачите за възстановяване на живота в условията на мира.
По-късно Отечественият фронт поема курса на строителството на социализма в България под ръководството на комунистическата партия. Отечественият фронт е политическа и по-късно правителствена коалиция. Тя е силно идеологизирана.
Голям е историческият опит на БКП от коалиционна дейност. Ако първите две-три десетилетия от своята дейност тя страни и дори воюва с всички други политически партии и организации, за да може, ограничавайки се, да се определи, след Първата световна война
партията започва да търси контакти и съюзници
най-напред в БЗНС и ВМРО, води преговори с Коста Тодоров и Тодор Александров.
В навечерието на Втората световна война БКП изгражда Народен фронт в България.
В създаването на Народния фронт в навечерието на войната участва и политикът от Демократическата партия Александър Малинов, който умира през 1938 г., когато държи реч на предизборно събрание.
В съвременна България една мощна лява народна коалиция на всички леви социалистичеки, комунистически, земеделски, екологични, профсъюзни и други партии, организации, движения и личности ще помете десницата в България, но и, разбира се, ще отвее и социаллиберализма. Но това не е само български, а и европейски международен въпрос.
Отечественият фронт може да е вече далечна история, но той е и завет…
Павел Писарев
