Водещ: Автомобил се вряза в група военнослужещи в Париж. Шестима души са ранени. Полицията има сериозно подозрение за терористичен акт. Часове по-къкно човекът, заподозрян за нападението, бе прострелян и арестуван. Господин Смоленов, какъв е вашият прочит на този случай – инцидент или преднамерен акт, който носи белезите на тероризма?
Христо Смоленов: Категорично преднамерен, освен всичко друго, типичен терористичен акт. Бих искал да обърна специално внимание върху еволюцията в целеполагането, която терористичните организации осъществяват. Атентат в Париж, насочен срещу група военнослужещи, шестима ранени, двама от които сериозно. Като оръжие е използвано превозно средство, по подобие на атентатите в Ница, в Берлин на коледния базар, на Уестмистър Бридж в Лондон, сега това се случва край казармите в Льовалоа Пере, който е квартал в Париж. Парижкият прокурор описва атаката като опит за убийства, свързан с терористично начинание.
Драматичната ситуация във Франция продължава от ноември 2015 година. Трагичните пикове тогава са на 13 ноември, когато са убити 130 души и са ранени над 100, неотдавна имаше две нападения над жандармеристи, охраняващи „Шанз-Елизе“. Както казахме още тогава в Радио „Фокус“, всъщност бяхме първите, които обърнахме внимание на това – цели на тероризма стават обекти, които се държат и представляват държавността във Франция – военнослужещи, жандармеристи, полицаи – това са все хора, свързани с органите на държавността.
Те са най-ясно изразеното присъствие на тази държава по улиците на Франция, които не са много толерантни към държавността, избива ги на анархия и всъщност атентатите сега имат за цел да предизвикат симпатия или по-точно въодушевление сред средите на терористите, сред техните генератори на това терористично радикализирано отношение, което всъщност ние наричаме голямата драма на цивилизована Европа. Нападението срещу такива хора има и символно-призивен характер за общността, от която произлизат терористите.
Водещ: Според вас това, че са нападнати полицейски служители, не е случайно, целта е именно нападение на органите на държавността?
Христо Смоленов: Да погледнем хронологията за тази година. Тя потвърждава нашите наблюдения. През февруари човек с мачете нападна патрул до парижкия музей „Лувър“. През април терорист уби полицай на „Шанз-Елизе“. През юни полицията застреля нападател до катедралата „Нотр Дам“ – нападател, който се нахвърли с чук върху неин униформен служител. Миналата събота младеж с възгласи Аллах Акбар се опита да си пробие път до Айфеловата кула, заявявайки после пред следователите, че искал да убие войник – забележете, именно войник. И сега недалеч от площад Вердюн, според вътрешния министър Жерар Колон кола БМВ била нарочно насочена срещу войниците.
Това се потвърждава и от местния кмет Патрик Балкани – колата е чакала излизането на военнослужещите за техния служебен дълг и е ускорила рязко веднага щом те са се показали. Какъв е изводът? Целеполагането на терористите еволюира по посока на удари срещу обекти, които въплъщават идеята за ред и държавност.
Най-лесни са целите, които носят рутинна служба като полицаи и военни, но нападенията срещу тях не са просто рутина, те са израз на нова тенденция, която се опитва да мобилизира силите на гетата за своеобразна деструктивна диверсионна дейност спрямо държавата, в която тези гета съществуват. Аз искам да обърна внимание на този въпрос, защото радикализацията в Европа става именно в гетата и ние като страна, в която има ромски гета, трябва да обърнем внимание на специалния проблем, а проблемът е, че гетата генерират не само обща престъпност, гетата генерират не само престъпност, свързана с наркотрафик, с трафик на хора, през тях минават нерегистрирани, не просто куцо и сакато, а хора, ат които са преследвани на няколко континента, истински терористи.
Това, което се случва в Моленбек, това, което се случва в парижките гета, то може да започне да се случва и в нашата страна. И големият проблем тук е такъв – тези бандитски елити, терористични елити или просто наркобарони, които са разположили своите ударни отряди в гетата, те тероризират не само общността извън гетата, но и жителите на самите гета.
Те държат като заложници самите жители на гетата. И забележете какво се получава – тези младежи, които са отраснали в гетата, гледат на съответния бандитски елит, или терористичен, или нарко, като обекти за подражание. В тях се създава ефектът, който ние наричаме стокхолмски синдром – заложническия синдром, при който заложниците започват да харесват целите и поведението на тези, които са ги похитили. И се получава нещо наистина опасно, защото, без да съзнават и без да споделят съзнателно големите идеологически цели – религиозен фундаментализъм, терористичен радикализъм, младите хора, подражавайки, адаптирайки се към доминирането на съответните насилнически елити вътре в гетата, започват да се превръщат в радикализиран придатък към идеологията на тези, които ги държат в залог.
Тук Европа е безсилна и аз бих искал да се обърна изключително и към госпожа Могерини – досегашните разбирания за това как се противодейства на тероризма са доста наивни, като усмивки от старите ленти. Сегашната реалност се озъбва с такава ярост и с такава острота, че са нужни нови методи, нови организационни форми, включително и европейска агенция за противодействие на радикализацията и терора. Странно защо европейските елити, които дават пари за щяло и нещяло, които ни досаждат с дневен ред, включващ дължината на краставиците или съответно правото да се идентифицират повече от два пола, същите тези европейски елити мълчат по отношение на най-парливия въпрос на европейския дневен ред. Убеден съм, че това нещо предстои да бъде ревизирано. Въпросът е това да стане преди да е станало прекалено късно.
Водещ: Неотдавна вие казахте, че концентрацията на нападенията е по оста Париж – Брюксел. Днешният случай го потвърждава.
Христо Смоленов: Точно така.
Водещ: В каква степен Европа осъзнава, че атаките са насочени именно към съюза, който очевидно не намира начин за решение на проблема?
Христо Смоленов: Европейският съюз е една много трогателно-безпомощна организация, когато става дума за сигурност, за противодействие на терора, за противодействие срещу проказата, наречена наркокрация. Изобщо стигам до извода, че за някои сили по света е удобно Европа да бъде този икономически гигант на глинени крака, който да разчита за оцеляването си на други, не на своите сили и ресурси. Ресурси има, но освен парите, има изключително важен фактор – човешкият фактор в Европейския съюз не е на нивото, което се изисква, за да се справи с тази жестока реалност. Човешкият фактор в Европейския съюз се реколтира на базата на чиновнически страсти, на базата на общо взето рутинните методи за селектиране на удобни и угодни хора, които не създават проблеми, които вътрешно ненавиждат харизматичните лидери, които се стремят да уеднаквят и изравнят нивата на вземане на решения, при това на едно много ниско ниво.
Всъщност те задушават демокрацията с организираното скодоумие, което се продуцира от техните безконечни протоколи, решения, насоки, препоръки, накрая и жалби, от които България страда най-много, защото има тук цяла категория жалбоподатели, тоест клеветници, които изкарват сериозни пари от това, че клеветят собствения си народ.
Водещ: Това, че България предстои да поеме председателството на Съвета на Европейския съюз началото на следващата година, господин Смоленов, поставя ли нови предизвикателства конкретно пред нашата страна?
Христо Смоленов: Първото предизвикателство е да осигурим протичането на този период, в който носим отговорност за председателството на Европейския съюз, без да се случат сакатлъци. Вторият много сериозен въпрос, в дневния ред, който ние ще защитаваме, който ще предложим на нашите колеги от Европейския съюз, да включим и живите предизвикателства, преди те да са взели човешки жертви.
Твърдя, че нас се опитват да ни накарат да привикнем с мисълта, че сме заложници, от които когато си поискат терористите, могат да вземат кръвен данък. Мисля, че като страна от Източна Европа, в която държавните и държавотворни традиции са все още живи и все още свързани с манталитета на хората, ние можем да дадем пример на държавотворно отговорно отношение към тази общност, която наричаме Европейски съюз.
Повтарям още веднъж, че е недостойно за Европейския съюз с неговите огромни ресурси, финансови и интелектуални, да проявява такъв дефицит на воля за справяне с този проблем. Освен всичко друго, този проблем предстои да загноява, да разпространява загниването, докато се стигне до една общо взето бих я нарекъл управленска гангрена.
Смятам, че нашите управляващи, които разбират от тези неща, а и премиерът, и вицепремиерът по сигурността са хора, които имат огромен опит и самочувствие в тези неща, би трябвало да се обърнат доста категорично към госпожа Могерини, която е интелигентна жена и би следвало да носи отговорности отвъд тесния хоризонт на брюкселския евробюрократизъм. Убеден съм, че тя може, показала е на няколко пъти способност да се ориентира в обстановката.
Но някой трябва да стресне европейските фактори преди да е станало късно и преди те да са помислили за собственото си спасяване, оставяйки всички нас – 500 милиона не просто население на този континент, а носители на европейската ценностна система, на европейската цивилизационна нагласа. Тези хора не могат и не бива да бъдат заложници на една агресивна практика, която намира кулминационни изрази в регионални войни и тероризъм.
Защото, бих казал, малко е драстично, но боя се, че е вярно, световната финансова система е жестоко болна, тя е поразена от синдром, който аз наричам садо-мазо. Тя се самостимулира чрез насилие. Няма да е нормално ние да допуснем да станем жертви, принасяни, подчертавам, в жертва на този садо-мазо синдром. Ние не може да толерираме финансова система, която има нужда от регионални войни и тероризъм, за да се самонапомпва чрез насилие. Тук нещата придобиват не просто гротескно, а бих казал наистина трагично звучене.
Водещ: Успя ли тероризмът да постигне своята голяма цел – светът да живее в страх от него?
Христо Смоленов: Тероризмът постигна тази своя цел. Бих казал, че постигнаха целта не просто самите импровизатори, терористи или изпълнители терористи, въпреки че има такъв синдром в анализа на подобни операции, той се нарича ексцесия на изпълнителя – тоест, когато се възложи на някой терорист или мутра примерно да свърши нещо за сплашване, прави много по-страшни неща и с това става неудобна и за тези, които са й възложили задачи. Дали това е причината най-после Западът да се сети да се бори с „Ислямска държава“, е отделен въпрос. Но тероризмът постигна не просто и не само целта да сее, да създава и разпространява масов страх.
Той постига тези си цели не просто заради психологически предимства, не просто заради идеологически превес, той постига тези цели, пак подчертавам, в рамките на една преднамерена операция по сплашване на населението, за да може то да приеме новите организационни форми, които му се кроят. Тероризмът не е само разпространение на насилието, той е психо-икономическо оръжие за масово поразяване. За съжаление и тази цел беше постигната.
Масовите жертви, масовото поражение, което върви с разпространението на сегашния тероризъм, вече е завладяло до такава степен елитите на някои ключови региони, включително и на Европа, че у тях се забелязва едно примиренческо, бих казал дори парадоксално, сътрудничество с тероризма. Някой осигурява чадър на съвременния тероризъм и колкото по-рано разберем и разобличим този факт, толкова повече шансове имаме за оцеляване.
Водещ: Благодаря ви за това интервю, господин Смоленов.
Христо Смоленов: Моите уважения към вашата аудитория, която мисли и която е резерв за бързо реагиране на тази малка, но много древна държава – България.
Росица АНГЕЛОВА, Фокус