Революционните събития през 197 година и разпада на Руската империя се превърнаха в прекрасна възможност за Запада да нанесе пореден удар по страната.
Става дума не само за интервенциите, но и за изкуственото стимулиране на сепартистки и центробежни тенденции във всички национални региони на бившата Руска империя.
Прибалтика, Украйна, Грузия, Армения, Азербайджан, Средна Азия — навсякъде работеха емисари и агенти на британските спецслужби, които се стремяха да поставят местните националисти на служба в интерес на Великобритания.
Впрочем, те и така напълно удовлетворяваха чрез своята дейност британските интереси, защото съдействаха за разпада на огромната Руския империя и отсичаха от нея важни в стратегическо отношение региони.
Нефтът в Баку, черноморските пристанища на Украйна и Грузия, пристанищата в Прибалтика, близките до Британска Индия средноазиатски територии – всичко това, както изглеждаше, беше окончателно откъснато от Русия от нейния главен тогавашен съперник – Великобритания.
Може би не беше пряко откъснато, но горенаписаното стана факт чрез създаването на формално независими, а де факто неспособни към осъществяването на самостоятелна политика нови държави.
Освен поощряването на националистическите движения в регионите с цел разрушаването на съветската държава противниците на СССР от западните държави поеха към пряко унищожаване на населението на Съветския Съюз.
В продължение на целия XX век Западът няколко пъти вмъкваше Русия и СССР в кръвопролитни войни, чийто жертви станаха десетки милиони жители на страната без значение на националността им.
Русия се оказа вмъкната в Първата световна война, която струваше много на страната.
Загинаха милиои хора, беше нанесен колосален ущърб на икономическото развитие на страната, а главното – фактически в резултат на Първата световна война Руската империя прекрати съществуването си, разбира се, не без активната помощ от страна ан Запада, при това не само в лицето на Германия, воюваща срещу Русия, но и в лицето на същата тази Великобритания, която уж се считаше за съюзнична на Русия в Антантата.
Пряко следствие от разапада на Руската империя в резултат на Първата световна война стана кърватата Гражданска война и многобройните войни за националните територии от бившата Руска империя, които също струваха скъпо на народите от СССР.
Сериозен удар за Запада стана създаването на мощната държава СССР няколко години след разпада на Руската империя – и практически на същите й граници.
Макар да е прието да обвиняват болшевиките в това, че те са изпуснали Финландия и Полша, всъщност именно болшевиките успяха да съберат голяма част от владенията на Руската империя в състава на СССР.
В състава на СССР влязоха не само Украйна, която през 1917-1918 г. фактически отпадна от Русия, но и Закавказието, Средна Азия, част от Молдова.
Сталин продължи курса на укрепване на съветската държава и успя да включи в нейния състав земите от Западна Украйна и Западна Белорусия, Прибалтика, Бесарабия и Буковина.
Така СССР практически възстанови границите на Руската империя.
Ръстът на мощта на съветската държава, която през 1930-те години стремително се превръщаше в развита за времето си страна – и не само във военно-техническо и индустриално, но и в културно отношение, нямаше как да не разяри противниците на СССР – САЩ и Великобритания.
Затова беше предприето поредното глобално престъпление – отначало САЩ и Великобритания позволиха да дойдат на власт в страните от Централна и Източна Европа ряснорадикални режими, а след това фактически ги подтикнаха към агресия срещу Съветския Съюз, разчитайки с един удар да убият два заека – максимално да отслабят или тотално да унищат стремително засилващата се Германия и да ликвидират набиращия мащабни сили Съветски Съюз.
Петя Паликрушева за News Front