Например, Федерална република Германия и Японската империя, без съмнение, не са самопровъзгласили се. Те, така да се каже, са «създадени» в резултат на Втората световна война, при това техните граници са се определяли само от победителите.
Границите на Япония са се определяли след съгласието на всички победите, границите на ФРГ — първоначално са били определени от англо-саксонските държави при рязкото неприемане на този факт от третия победител, СССР.
Но след това, вече в наши дни, СССР частично се съгласи да преразгледа границите на ФРГ и да включи в състава й част, която беше конструирана при участието на самия СССР — ГДР.
Основанията днешните народни републики от Донбас да се самопровъзгласят, са значително по-големи от настоящите САЩ.
Основание за жителите на северноамериканската колония да започне война за независимост стана търговски въпрос — търговски и данъчни ограничения от страна на метрополиите.
Населението на 13 британски колонии нямаше официално представителство в парламента на Великобритания, но беше облагано с данъци.
Въпросът за оцеляването на населението в тези колонии не стоеше на дневен ред, те не измираха от глад, тях не се опитваха да ги изтребват — което се налага да преживяват настоящите републики — ДНР и ЛНР.
Затова споменаването на «самопровъзгласени» е напълно излишно.
СССР и САЩ прокараха идеята за създаване на еврейска държава пред ООН. По различни причини, но в еднаква степен на тях им бе нужно да забият клин в колониалните империи на своите конкуренти. Идеята за подялбата на земята между Реката и Морето между две държави бе прокарана от англичаните и французите – мотивът им беше защита на владенията. Те начаса погълнаха арабската част от клина. И затова още по-важно бе да се запази поне еврейската.
СССР настоятелно препоръчаха на Чехословашката република (тогава още не беше социалистическа) да продаде на Израел, на изгодна цена (всъщност – на стойността на метала), цялото оръжие, бойна техника и боеприпаси, които чехите бяха произвели по немска поръчка заради съветското настъпление от 1945 г., но не влязоха в употреба. Още през януари 1945 г. съветските войски откъснаха Чехия от Германия и превозът на готовата продукция се оказа почти невъзможен. Оръжието бе достатъчно, за да засили армията на Египет, Ирак, Ливан, Сирия, Арабския легион (най-подготвената част от трансйорданската армия – около 10 000 души, под командването на бившия британски генерал Джон Глаб), както и доброволчески отряди от различни родове, общо около 20-30 000 бойци. Впрочем, това е нагледен пример за приноса на чешката военна промишленост за предишните успехи на въоръжените сили на Германия и съюзниците й под вещото идейно ръководство на национал-социалистическата работническа партия.
Всичко закупено бе пренесено с транспортни самолети на военно-въздушните сили на СГА1 Преди това летците минават на гражданска служба, закупили самолетите за 1 долар машината (законът за СГА забранява на правителството да отдава или да получава безплатно каквото и да е). След края на войната за независимост на Израел оцелелите американски летци се връщат във военно-въздушните сили със съответния летателен стаж, а самолетите, които оцелели, били откупени от тях — пак за долар машината. Какво да се прави, върховенство на закона: в тези години СГА не биха рискували да пращат официално войски където и да било.
СССР също изпратил в историческата им родина (по тяхно желание, подкрепено с неофициален правителствен указ) хиляди офицери и войници с еврейско потекло. Те предали безценен боен опит на местните дружини (в хода на войната преформатирани в армия за отбрана на Израел, на евр. Цахал), както и най-новата за времето си военна теория. Има много живи ветерани (нека да са живи 120 години – според традиционното еврейско пожелание), които отбелязват годишнината не само на договора за прекратяване на огъня с Египет (24 февруари 1949 г.), с Ливан (23 март 1949 г.), с Трансйордания (3 април 1949 г.) и със Сирия (20 юли 1949 г.), но и победата над Германия (9 май 1945 г.). Дори извоювали общодържавно признаване за този празник (в страните, които все още се смятат развиващи се, празникът е ден по-рано, понеже Германия подписва пакта за безусловна капитулация – тоест пълен отказ от суверенитет и предоставяне на съдбата си в ръцете на победителя – в 23, 45 ч берлинско време, което съответства на 01, 45 московско време).
Правителството на Израел било предимно от социалдемократи (те враждували с местните десни до такава степен, че и досега не всички вярват на омайните приказки за силовите междупартийни свади в разгара на борбата първо с англичани, после с араби). След толкова широката и разностранна съветска помощ в отговор били очаквани дружески стъпки. Но Израел бил разорен от войната, а и за приливната вълна от емигранти трябвали огромни средства. Можела да ги предостави единствено СГА. В контекста на започналата „студена война”, те поискали от Израел изцяло да мине в техния лагер и да се откаже от дружбата със СССР. На свой ред СССР имал печален опит от Великата Отечествена война и се опасявал от двойнствената лоялност на своите граждани – и към страната, и към историческата си родина. Към това кълбо от противоречия се добавила и една провокация – в двора на съветското посолство в Израел била хвърлена граната. Отношенията между СССР и Израел били съсипани за дълги години.
Скорошното придобиване на независимост – дори и формална — усилило конфронтацията с всички арабски държави. А те са повече от двайсетина (трудно е да се назове точният им брой, понеже от време на време някои се обединяват и / или се разпадат). В ООН и в други международни организации много араби гласували в полза на СССР в замяна на антиизраелските му стъпки.
Израел попаднал в обятията на Обединените държави, първо, заради икономическите бонуси, а после – след Шестдневната война (5-10 юни 1967 г.) и заради политическа подкрепа. СГА също така охотно и евтино продавали различни видове оръжие на Израел, докато разработи свои, по-добри от американските. На основа на нашата автоматична винтовка „АК-47” (по-точно финландската й модификация, създадена от фирмата „Valmet”) Израел създава много добър прототип „Халил”, обаче СГА направо затрупали Цахал със своите „М-16”. Появил се изстребителят „Кафир” – остроумно доразвита тема на френския „Dassault Mirage III”, и тутакси се явила преференциална за Израел цена на „Ф-16”, че дори и най-мощният американски „Ф-15” (до голяма степен преписан от нашия експериментален „Е-155”, по-късно развит в серийния „МиГ-25”) се използва от Израел, също както и от Саудитска Арабия и Япония (на други не го дават).
Светът обаче се развива. Постепенно Израел подобри отношенията си със съседите, макар и да не са съвсем приятелски, но поне са взаимно приемливи. Яростната риторика остана в арсенала на онези, които не граничат с Израел пряко, и затова не може да се развие в непосредствени бойни действия.
На свой ред арабите се разделят на две групи. СССР подкрепя сравнително демократични и социалистични страни (всичко се вижда в сравнение – на фона на СССР това били крайно жестоки диктатури, но е трудно да се приеме безусловно за диктатор онзи, който притиска най-вече привържениците на несравнимо по-свирепа диктатура), след разгрома от 1967 г. Египет се ориентирал към СГА, което не попречило да бъде разгромен през 1973 г., с една дума не помогли сынку его ляхи 2. СГА се сдушили с пазарните монархии и старателно подкрепят монарси – тоест, пожизнени диктатори с власт, предавана по наследство.
След разпада на СССР отношенията в Близкия изток много се заплетоха. Някои арабски страни, които преди имаха нашата ориентация, започнаха трескаво да си търсят нови покровители (както показа случаят с Муамар Мохамедович Кадафи, покровителите могат всеки миг да ти станат палачи). Една част си останаха в своя сос, с надеждата да преживеят и тази „манджа”, а такива има много в почти двехилядолетната ислямска история. На всичко отгоре местните конфликти се изострят, за разлика от преди, когато принудително бяха пресичани и от двете свръхдържави, за да не прераснат в разпра между тях самите.
За СГА има една важна промяна всъщност – изчезна външната подкрепа за потенциалните противници. И следователно вече не им трябва един-единствен опорен пункт в региона, който и без тяхна помощ ще разбие всяка местна сила. Доколкото ми се струва, американците днес все по-ясно се преориентират – от Израел към Саудитска Арабия, най-богатата и политически изостанала арабска държава. Съществува дори конспирологична версия – уахабитите (в Саудитска Аарабия това е разклонение на исляма, обявено като държавно) манипулират СГА в името на собствените си цели.
Освен това СГА започнаха да унищожават всички демократични власти в региона. Изглежда, че Тунис успя да се отърве от пълна и необратима ислямизация, но на изборите в Египет победиха онези, за които единственото човешко право е гласуване за духовния вожд и после да му се подчиняват до края на дните му. Либия беше най-доброто приближаване до нейерархичната демокрация, но бе разтерзана. СГА подкрепят в Сирия откровени палачи и терористи. Израел – най-демократичната страна в Близкия изток, едва ли може сериозно да очаква, че горчивата чаша ще го отмине. Особено когато под носа му, в Сирия, започва религиозна сеч по ливански образец, но в пъти по-голяма поради разликата в мащаба на двете държави.
Изглежда, че е време Израел да си търси нови съюзници. Един съюзник поне има – Русия. Нашите постсъветски опити да подобрим отношенията си с най-закостенелите арабски правителства не дадоха особени резултати. И затова в Израел е „една четвърт от нашия народ”, отбелязва Владимир Семьонович Висоцки, както и доста интелектуални ресурси. Те вече успяха да създадат нова авионика за нашия „МиГ-21”, полетял за първи път на 16 юни 1956 г., и той стана достоен конкурент на машините, направени четвърт век по-късно. Значи ще успеят да усъвършенстват и други наши разработки.
Един от най-известните израелски военни продукти за износ са безпилотните летателни апарати.3 Израелските БПЛА, ако не са безусловно най-добрите в света, със сигурност не са и на второ място. Това е свързано не толкова с аеродинамиката и конструктивните материали, колкото с бордовата електроника, а руската елементна база, за жалост, забележимо изостава от световното равнище. Но и оттук има изход – новите процесори „Интел” отдавна се разработват от израелците, така че и за нашия завод „Квант” все нещо ще измислят, в завода има оборудване от AMD и от „Интел”, купено преди няколко години.
На свой ред ние също можем да дадем доста неща на Израел. Например неефективността на американските зенитни ракети „Пейтриът” стана очевидна още през 1991 г., в първата иракска кампания, когато трябваше да бъдат противовес на безнадеждно остарелите съветски балистични ракети „Р-11”, излетели за първи път през 1953 г., и доскоро се произвеждаха в няколко страни под името „Скъд”. Но пък нашите „С-300” (да не говорим за С-400, които едва ли в обозримо бъдеще ще продаваме зад граница) гарантирано унищожават всичко, което може да се появи в Близкия изток през следващите двайсет години. Ненапразно Империята на доброто така стръвно се бори да прекрати експорта им.
Има и много други посоки за военнотехническо сътрудничество. Някои технологии, използвани за легендарния танк „Меркава” („Колесница”), биха били полезни за нашите конструктори, а пък израелците на свой ред може да се възползват от множество наши танкови приложения. Стрелковото оръдие, ако съдим по опита с „Халил”, също си струва да се създава съвместно.
Обаче най-важното общо между Русия и Израел – това са враговете.
Фундаменталистите, привърженици на връщането към миналото, което изглежда светло просто защото нищо не помнят за него, са различни. Капиталистическите фундаменталисти например успяха да насилят мозъка на съветския народ благодарение на това, че никой не можеше да си представи живот без право на труд и безплатно здравеопазване. С ислямския фундаментализъм е още по-просто – Мохамед Абдулахович Курейшин живял и проповядвал в 7 век, и затова дори и в учебниците по история няма битови подробности от тази епоха. Оттук и сегашната мода на уахабизма – цялата сложна ислямска традиция, шлифована векове от труда на философи, юристи и управници, трябва да се сведе до проповедта на самия пророк.
Днес фундаменталистите, под прикритието на исляма, плащат за терора по целия свят, включително и в руските региони на традиционен ислям, които се научиха да живеят в мир с другите вери и култури, плащат и за „живите бомби” в Израел. На тази „тяга с ритник” е по-добре да се противопоставяме заедно.
Пазарните фундаменталисти – най-вече в СГА, също се стремят към миналото. Днешната Втора Голяма депресия започна след демонтажа на всички механизми, ограничаващи пазарните свободи, създадени през Първата Голяма депресия благодарение на опита от самата криза. Днес пазарниците са готови да унищожат всички ресурси в света в обречен опит да поддържат пазарни свободи. И естествено, затова подкрепят всички други видове фундаменталисти по целия свят – в това число и ислямските, и националистическите, и много други видове обществено опасно поведение.
Нито Русия, нито Израел ще могат сами да се изправят срещу Черния интернационал на фундаменталистите. Особено като имаме предвид, че и двата народа си имат свои фундаменталисти. Наскорошният опит ултраортодоксалните юдеи да бъдат накарани да служат в армията, където мобилизират дори жените, предизвика правителствена криза * (* В Израел, б. пр.). Заедно обаче ще ни е по-лесно да се съпротивляваме на напора на общия враг. И трябва да помним, че много други страни имат същия враг. Да речем Сирия е във вражда с Израел от мига на появяването му та до днес. Но днешната заплаха може да я накара да обърне фронта в противоположната посока. Дори и ако нивото на враждебната риторика не отслабне, възможна е неофициална координация на действията — антисирийските бунтовници започнаха да се промъкват през Турция, а не през Израел, което е показателно.
Зад гърба на Турция просветва Иран, който повече от трийсет години се отличи с яростен антиизраелизъм. Той подкрепя няколко терористични групировки, които редовно пакостят на Израел. От момента на ислямската революция (1 януари 1979 г.) те ги ръководят с почти саудитска жестокост – не само идеологически, но понякога и практически.
И все пак Иран може да се окаже в нашия лагер при днешното противостояние. Враждата на иранците и арабите е почти на хилядолетие и половина. Немалка част от иранската антиизраелска риторика има за цел да прикрие това вътрешноислямско противостоене. Впрочем, повечето араби не го смятат за вътрешноислямско – сред арабите е най-популярен сунизмът, учение, което се опира и на тестовете от Корана, и на устни предания, т.е. хадиси, за деянията на Пророка, а пък иранците изповядват шиизъм, учение за специалната праведност на семейството на Пророка и най-вече на неговия брат-близнак Али Абуталибович Курейшин, загинал в междуособица. Според шиитите само потомците на Али са достойни за титлата имам – духовен предводител на всички правоверни. От камбанарията на сунитите в най-добрия случай шиитите са еретици, а в най-лошия – врагове.
Всъщност самият Иран не е еднороден. Има постоянна борба, макар и неявна винаги, между империалистите, които искат Иран да се върне в предишната си роля на регионална свръхсила, дори и да се наложи техническа и идеологическа модернизация, и фундаменталистите, според които духовната страна на живота е най-важна и те са готови заради нея да жертват и държавното величие, и битовите удобства.
Русия едва ли ще може бързо да заглади противоречията между Израел, Иран и Сирия до ниво, което ще позволи на трите армии да воюват съвместно. Слава богу, това засега не е необходимо. Достатъчна е координация на действията и на по-ниски и не толкова видими нива, да речем спецслужбите. Предполагам, че нашата дипломация, допълнена от опита на ФСБ4 и СВР5 ще се справи с подобна задача, стига да има политическа воля тя да бъде поставена.
В Англия отпреди няколко века – до възникването на механизираното промишлено разработване на добива на въглища – трагично не достигал газ за горене както за технически, така и за битови нужди. Хората често се събирали под една завивка, не за да се утешават, а за да се стоплят. Затова можем да намерим не само политически, но и битов смисъл във фразата на Уилям Джонович Шекспир, при това съвсем невинен смисъл, че „съдбата ни предлага странни съседи по креват”.
Отдавна е време да вземем съдбата в свои ръце.
Фундаментализмът трябва да получи съгласуван отпор по целия свят и във всички посоки. Изходът от задънената улица на развитието трябва да се търси не в миналото, а в бъдещето. А ако фундаменталистите спъват пробива към бъдещето, не трябва да се защитаваме, а да настъпваме срещу тях. Победата е при вратата на врага.
Анатолий Васерман