Победата на Тръмп на изборите за президент на САЩ беше и си остава най-големият шок за световната политика през последните години, а може би и за целия XXI век.
Трите “кита” на неговата предизборна програма бяха плачевното състояние на американската вътрешна политика и икономика, трудностите, с които се налага да се примирява обикновеният американец, а и решителните мерки, които могат да поправят тази ситуация.
Успехът на знаменития милиардер в борбата с акулите в професионалната политика бе ознаменуван с огромната умора на народа на САЩ от правителствата, които се опитваха да постигнат значителни резултати чрез незначително регулиране на вторичните параметри в икономиката.
Победата на Тръмп означаваше призив към радикални, резки реформи, които могат да изведат страната от тихото течение на вяло протичащата криза, в която Америка плува вече много години.
Но успехът на реформите на Тръмп се оказа заложник на хора, напълно различни от президента-бизнесмен, който обеща да управлява страната като корпорация.
Конгресмените, без които сериозните реформи в САЩ са невъзможни, в болшинството си са професионални политици, заемащи различни постове в продължение на десетки години и нямащи частни фирми с милиарди бюджети, към които могат да се протегнат в случай на политически неуспех.
Те са завързани за ръцете и краката не само с професионалната етика и закона, но и със смъртоносния страх да не бъдат преизбрани. Така американските законодатели си позволяват значително по-малък радикализъм, отколкото иска президентът или тези, които гласуваха за него.
Ярък пример за такава политическа нерешителност е грандиозното поражение, което претърпя екипът на Тръмп тази седмица. Законопроектът, който съдържа в себе си нова система за здравеопазване, която трябва да замени Обамакеър, бе отхвърлен от Сената.
Веднага четирима сенатори-републиканци заявиха, че няма да гласуват, защото единодушната съпротива на демократите превръщало приемането в невъзможно.
Вторият провал на подобен законопроект в продължение на шест месеца от управлението на Тръмп удари не само по неговото самолюбие, което се видя от нервните му постове в Туитър, но и по целия план за реформи, когато стана ясно, че Конгресът въобще и Сенатът в частност на този етап се намират не под контрола на президента и не са готови да го подкрепят по ключови въпроси от програмата му.
Инициативата на Тръмп за спешна отмяна на Обамакеър без приемането на нов закон и преход към предишния модел в здравеопазването също не намери достатъчно широка подкрепа сред законотворците.
Тук се появиха, разибира се, враждебните на Тръм медии.
Разрази се буря от “сензационни” публикации, които се позоваваха на “данни” от анонимни източници.
Съобщи се, че специалният представител по “руското дело” Робърт Мюлер вече има достъп до данъчната декларация на Тръмп, който по-рано отказваше да я публикува, а “значи, скоро всички негови тъмни дела ще бъдат разкрити”.
Главното, с което пресата ощастливи американския народ, — оказва се, о, ужас – Тръмп и Путин са разговаряли помежду си по време на официаланата вечеря на лидерите на G20.
Главата на Белия дом се оказа под ураган от притивников огън и бе принуден да премине в отбрана.
Ще успее ли той да преодолее съпротивата на умерените политици и да намери начин да прокара радикалните си мерки – това ще покаже само времето.
Така или иначе – контролът над законодателите беше и си остава решаващ въпрос, който ще определи, как ще бъде запомнен Тръмп – като велик реформатор или като велико разочарование.
Петя Паликрушева за News Front