Снимка: МСДиректорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 140 години от ожесточените боеве за Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война.
Фокус: Проф. Димитров, тази година се навършват 140 години от ожесточените боеве за Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война. С какво тази битка е важна за българската история?
Проф. Божидар Димитров: Тази битка всъщност е Бойното кръщение на първата българска военна част, създадена след толкова века – Българското опълчение. То се нарича така, но по устройство и численост е равно на една нормална руска дивизия. Наброява 7444 човека и минава Дунав няколко дни, след като първите руски войски го минават. Включен е в т.нар. „преден отряд“. Сега искам да говоря малко повече за този преден отряд.
Той е една голяма грешка на руското командване, което погрешно сметна, че ако се появят руски войски в Тракия и стигнат до Одрин, турците ще се съгласят на мир, както са правили през останалите 10 дотогава руско-турски войни. 14-хилядния отряд под командването на ген. Гурко няма за съжаление нито силата и мощта да сломи турските войски, нито оръжието, тъй като опълчението е въоръжено с много лошо оръжие. То е музейно, трофейно оръжие от Френско-пруската война (1870 година).
Следователно опълчението не би могло да се сражава успешно срещу турската армия. Всъщност в боеспособността му се съмняват всички руски генерали. Те смятат, че това е небоеспособна част и само да се демонстрира с присъствието си на фронтовия театър как българите сами се бият за своята свобода. За съжаление, руското командване се подлъгва по лесните му успехи. То преминава много лесно Стара планина през Хаинбоаз, овладява Казанлък, нападайки в гръб руския гарнизон „Шипка“ го разпилява и превзема и прохода Шипка и се устремява през Средна гора, стига до Стара Загора и я минава. Общите загуби дотогава са само трима ранени от 14-хиляден отряд.
Русите съвсем погрешно смятат, че са на прага на спечелване на войната. Стигат почти до Одрин, взимайки пленници и докладвайки за пълното объркване на турското командване. Те обаче не се объркват. Насочват от Черна гора, където пренасят бързо с параходи 40-хилядната елитна армия, командвана от Сюлейман паша. По днешните класификации биха могли да се определят като планински стрелци, командоси. Те са се справили много добре с черногорската армия, която също е такава и побеждавайки я, се насочват към България.
Те се движат много бързо с влакове и извършват чудовищни зверства по пътя си над мирното население на тунджанската долина. Когато пристигат пред Стара Загора, руското командване разбира, че след успешния щурм на Плевен, вторият, който също е на 18 юли, се чуди какво да прави и вика веднага гренадирските дивизии от Петербург, артилерийските корпуси с тежки оръжия от Русия, казашката конница дори я няма цялостно като армия. Има отделни разузнавателни отряди.
Разбира, че е подценила решимостта на турците да се съпротивляват. Някой трябва да задържи армията на Сюлейман паша в Южна България, тъй като руското командване не знае и друго – че е дадена заповед трите турски армии (в Шумен, в Плевен и тази на Сюлейман паша) едновременно да тръгнат в настъпление към Свищов, където е мостът, съединяващ Руската армия в България с резервите с Румъния и т.н.
Има голяма опасност руската армия да бъде отрязана и пленена, тъй като боеприпасите й несъмнено ще свършат, знаейки, че най-вероятно Сюлейман паша ще мине през Хаинбоаз. Гурко със седемте хиляди руснаци се устремява към Нова Загора и оставя пред Стара Загора само българското опълчение, което, както казах, е небоеспособно.
Старозагорският отряд са само 225 конници, които участват в сражението. Така на този ден, на опълчението, посрещат Сюлейман, който за наше щастие също смята, че сме небоеспособни. Затова, презирайки раите, той не се държи с тях като с военни, не разгъва войските си, за да ни обхване във фланг, да ни обкръжи и да ни разгроми. Тръгва с 33 500 войници офицери, ние при Стара Загора сме около 3600. Гурко побеждава при Нова Загора малкия отряд от 7000-8000 човека, който праща Сюлейман. В 10.00 часа сутринта сражението започва.
Българските дружини могат да участват в такъв бой 3 – едната челна и две флангови. Те участват, нанасят тежки загуби на турците. След едно тежко сражение, продължило до 15.30 часа Сюлейман най-после започва да се разгъва, тъй като претърпява много тежки загуби и разбира, че така не може да победи. Боят, както е известно, се развива около едно от знамената ни, но то не е в окопите, ние просто сме тръгнали в контраатака със Самарското знаме.
То попада в обкръжение и ние успяваме да си го измъкнем. В 15.30 часа обаче опълчението в пълен ред се оттегля от Стара Загора и се насочва към Казанлък и оттам на Шипка. В Стара Загора нахлуват ордите на Сюлейман, които започват да избиват българското население.
Те са безмилостни. Докато руската войска отново е на Хаинбоаз, руското командване продължава да смята твърдо, че турците ще минат Северна България от там, защото е много по-лесен проход за преминаване, отколкото Шипка. Опълчението за втори път на Шипка само след няколко дни в Стара Загора ще потвърди една изключително небоеспособна част, на което руснаците ще разчитат при зимните боеве, Шипка, Шейново и на други места.
С две думи отпадат тези постоянни обвинения на нашите национални нихилисти, които казват: „Какво искате от народ, на който свободата и независимостта е донесена на върха руските щикове“.
Не само, че я извоюваме сами, но в известен смисъл спасяваме и руската армия от едно голямо унижение да се оттеглят в България и втори път да минават Дунав така, както направиха в Армения при същата тази война, когато турците обсадиха Ереван.
Фокус: Как успяват опълченците да изведат от полесражението Самарското знаме и да го спасят от поругание и турски плен?
Проф. Божидар Димитров: Много лесно, със себеотрицателност. Те вече знаят, че знамето е символ на честта, на една военна чест и на една държавна. Затова се бият като зверове, лъвове. Имат мотивация да рискуват живота си.
Фокус: Каква е историята на Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“ и какво символизира той?
Проф. Божидар Димитров: Той символизира дружбата между руси и българи и тяхната победа. Стара Загора не е поражение, тя е победа, защото Сюлейман понася много тежки жертви. Той губи настъпателна възможност. Неговите войски слизат долу в полето, лягат и спят до зимата, когато ще бъдат пленени отново от руско-българските части.
Фокус: Какъв е съвременният прочит на битката за Освобождението на Стара Загора?
Проф. Божидар Димитров: Когато един народ се сражава за свободата си, той е готов на чудеса и постига чудеса. Както вече казах, войниците на Сюлейман не са обикновени. Това в съвременния смисъл на думата са командоси. Една част елитна дивизия, която се е справила с планинските стрелци на черногорците. Срещу Черна гора има една война през тази година.
Люба АЛЕКСИЕВА, Фокусст