Развитието на отношенията в триъгълника САЩ-Китай-Русия и постоянното засилване на напрежението в него означава, че американската политика изцяло ще насочи вниманието си към Източна Азия и Близкия изток.
В края на 2016 г. американското ръководство обяви плановете си за поставяне на усъвършенствана система за противоракетна отбрана в Южна Корея. Китай счита, че тази система е разположена срещу Пекин, под претекст, че САЩ се чувстват заплашени от Пхенян и обяви възможна китайска контраатака срещу Южна Корея и силите на САЩ, ако заплашват сигурността на останалите страни в региона. Още по-категорични са изказванията на отдела по отбранителна мобилизация на Централната военна комисия, най-влиятелния ръководен орган във въоръжените сили на Китай, който заяви, че война със САЩ при Тръмп или „война, която може да избухне довечера”, са реална възможност, а не просто слоган.
Съществуват два фактора, които определят развитието на голямата война, която ще облекчи света от натрупаните напрежения. Първо, историческият паралел между Британия и Германия от началото на 20 век съвпада напълно с днешен Китай и САЩ. Подобно на Германия преди Първата световна война, Китай иска да стигне до американските „колонии” в Южна Америка, Европа, Африка и Азия, и да се установи трайно там. Но САЩ не може да позволят това и подобно на Британската империя ще търсят начин да спрат китайската морска експанзия. Но историческият паралел има продължение. Именно Първата световна война беше началото на края на Британската империя. Истинският победител от нея беше САЩ. Втората световна война само довърши започнатото и Британската империя беше окончателно разформирована, а нейните отвъдморски територии бяха взети от Америка, която наследи и ролята на лидер на европейската цивилизация. Във война с Китай, САЩ рискуват да се озоват в положението на Британската империя отпреди век, а Русия вероятно ще се възползва максимално от ситуацията.
Второ, Китай въпреки икономическата си мощ, ще загуби много при реална война. При благополучно развитие без война, дори да надвие Америка в океаните, Китай е неевропейска цивилизация от съвършено различен, азиатски тип. Европейската колониализация от 19 и 20 век разпространи европейската култура. Икономиката и военната мощ не гарантират устойчивост на един глобален лидер. Всяко лидерство се поддържа на културно ниво. Въпреки западащата културна роля на западноевропейския капитализъм, европейската цивилизация не би приела китайската визия за модернизъм в китайския културен код, защото те са твърде различни. Пренастройването на глобално европейския културен код и хармонизирането му с азиатско-китайския би отнело поне век, дори повече.
Следователно Русия, като европейска цивилизация, е основен конкурент за европейското културно наследство и модернистичните разбирания, разпространявани по света в продължение на стотици години. И като такава Русия е истинската заплаха за САЩ на културно-цивилизационния фронт, докато Китай е само финансово-икономическа и евентуално военнно-морска заплаха.
Тези два фактора очертават една основна разлика между 20 и 21 век. Западът трябва да се справи с Русия, преди да разреши въпроса с Китай. Но тъй като Русия има значително по-голяма военна мощ, директна война би била немислима. Войната трябва да се води на чужд фронт с чужди ръце до изтощаване на противника или напускането му. Големият победител трябва да се намеси възможно най-накрая. Най-доброто поле е пробитият южен фланг на НАТО през Турция към земите, населени с кюрди в Сирия, Ирак и Иран.
Доналд Тръмп обяви пред Реджеп Ердоган, че въоръжаването на кюрдските сили ще продължи. Новото Арабско НАТО също ще бъде въоръжено с оръжие за 350 млрд. долара и подготвено да прогони Русия от арабския свят, като се противопостави на правителството на Асад и шиитски Иран.
При мащабен арабски конфликт, който може да започне между Турция и кюрдите в Сирия, въвличайки Иран, или директно между Арабското НАТО и Иран за овладяване на сирийските земи, залозите ще бъдат хвърлени. Русия, като стратегически партньор на Иран и Сирия, не може да си позволи да изгуби извоювания терен, който е пълен с ресурси и има огромно стратегическо значение в Азия.
Изтласкването на Русия от Сирия ще означава и отваряне на вратата за ислямския фундаментализъм към Кавказ и подсъветското пространство. Следователно руските военни сили ще защитят Сирия и Иран. Русия може директно да влезе във военни действия срещу Арабското НАТО, а тогава ще бъде обявена за агресор. САЩ не могат да оставят Саудитска Арабия и нейните съюзници сами срещу Русия. Америка ще трябва да защити своя петродолар. С други думи, в близките 5 до 10 години в земите между Южна Турция, Сирия, Ирак, Йордания и Иран ще се заформи терен за перфектната геополитическа буря.
Война между САЩ и Русия в този регион ще изтощи „руската мечка” и ще даде възможност на САЩ спокойно да се концентрират върху Китай.
Но Поднебесната империя чака точно този момент, когато ще се разгорещи арабската карта. Докато Америка е заета с арабския свят, Китай може бързо да разбие блокадата в Южнокитайско море. Осъзнавайки, че САЩ ще победят в арабския свят, а след това ще обявят Китай за агресор, който трябва да бъде изолиран, Поднебесната империя също може да насочи военните си сили към Сирия в помощ на Иран. По този начин Китай ще измести мястото на решителното сражение далеч от своите води и територии, като постави западните сили пред провал в Сирия. При това положение залогът ще бъде пълен. Голямата война в този регион ще реши бъдещето на целия свят. Тя ще отключи и други регионални конфликтни точки като например Прибалтика, където Германия ще трябва да възпира Русия, или Южна Корея където северът може да се опита да прогони Америка. Същото важи и за Западните Балкани, където Македония и Албания са пред конфликт.
Най-важният фактор във войната е моралната победа.
Тези, които бъдат първи обявени за агресори, дори да надделеят в регионалните военни сражения, има вероятност да бъдат изолирани. Следователно САЩ трябва да се намесят на по-късен етап.
Точно поради тази причина Тръмп въоръжава Саудитска Арабия и иска да въоръжи Европа. Те трябва да бъдат готови да се борят сами известно време. Колкото и странно да изглежда, старите библейски текстове с точност предвиждат, че голямата война на нашето време ще се води в земите на стара Юдея и Сирия. Тази война ще даде началото на преформатирането и изграждането на нов световен ред.
В тази сложна ситуация България сама ще трябва да носи отговорност за себе си. Като военно слаба държава със затихваща икономика, България ще бъде лесен противник при евентуална военна агресия. Но българската територия не е от особено значение, а голямата война ще се води далеч от нас. Следователно, това за което трябва да се подготви нашата държава, е да защити българското население извън границите на държавата и да се подготви за завръщането на много българи.
Основен стратегически интерес е защитата на югоизточната граница с Турция, откъдето могат да се очакват бежански вълни и опасности за националната сигурност. Българската армия трябва да бъде възстановена и подготвена за защита на отечеството.
Разрешаването на балканските конфликти, особено между Македония и Албания, по възможност по мирен път, са от първостепенно значение за нашата страна. Евентуални военни действия на Балканите трябва да заварят България подготвена.
Българската дипломация трябва да бъде готова да реагира при евентуалното ново разпределение на света след големия военен конфликт и да защити българската териториална цялост. Следователно българската държава трябва да поддържа добри отношения както със западния лагер в лицето на САЩ, така и с Русия. Без една от двете велики сили твърдо зад гърба си България може да се окаже в опасност/Зора