Никаква американски помощ за противниците на Асад, примирие, укрепващ статус-кво: сега Русия диктува правилата на играта в Сирия. И президентът на САЩ не е против, пише Карстен Лютер за Die Zeit.
Стратегията на американците в Сирия, според автора, “може да се опише с две думи” – абсолютен приоритет – борбата с ИДИЛ.
“Макар САЩ и да не виждат бъдеще за режима на Асад, те разбират, че не могат да променят каквото и да е. Сега те спират помощта за умерената опозиция, воюваща срещу диктатора и неговите приятели.
Това решение е напълно обяснимо – програмата за помощ не донесе очакваните резултати, до края така и не стана ясно, кой е в ролята на получателя на помощта”, се казва в статията.
По всяка вероятност Тръмп вярва в това, че победата над ИДИЛ е практически изпълнима, продължава авторът.
Тези дни той с удоволсвие играе ролята на миротворец.
Организиранато неотдавна със сътрудничеството на САЩ, Русия и Йордания примирие в югозападна Сирия се представя като значителен успех в резултат на неговата среща с президента Путин по време на G20.
Нима новата дружба между русския и американския президенти доведе до това, които не успяха да постигнат участниците в многобройните женевски и други преговори?”, пише Лютер.
Изразявайки съмнения в тази връзка, журналистът се позовава на статия в в The Washington Post, в която се казва, че спирането на програмата за подкрепа на въстаниците е стъпка, изразяваща интересите на Тръмп в търсенето на пътища за сътрудничество с Русия.
“Това се вписва в плановете на Кремъл – немесата във войната в Сирия бе демонстрация от страна на Русия и Иран, че Асад може да остане на власт и да продължи да изтребва своите врагове, се казва в статията.
Паралелно с това всички дипломатически опити да се постигне примирие или политическа трансформация се превърнаха във фарс, годен само, за да може да се запази убедеността, че Русия има воля за мирно разрешаване на сирийския въпрос, да се запазят постигнатите резултати и да се натрупат сили за постигането на нови”, се казва в статията.
Най-голямата опасност авторът вижда в това, че лозунгът “интересите на Америка преди всичко” може да се трансформира в “интересите на Русия преди всичко”.
“Дори реакцията на американците по химическата атака в Хан Шейхун, отбелязва журналистът, — доказва, че, независимо от готовността да се прекара червена линия, Вашингтон няма дългосрочен план за Сирия и региона като цяло”.
“Работата е в това, че примирието и отказът да се помага на въстаниците циментират не само успехите на режима и неговия патрон в лицето на Русия, но и съдейства за укрепване позициите на Иран…
Техеран може да се възползва от шанса и да запълни свободното пространство, което ще се освободи след падането на ИДИЛ и сломените въстаници”, пише авторът.
Петя Паликрушева-Иванова за News Front