Главна част от съюзническата интервенция срещу Съветска Русия е и антисъветския метеж на Чехословашкия корпус. По време на преговорите за евакуацията от Русия на корпуса Съветското правителство дава съгласието си за напускането на чехословашките войници от пределите на Съветска Русия.
Но командването на корпуса влиза в престъпен заговор с представителите на Антантата, целта е организирането на антисъветски метеж. Редовите войници били излъгани относно целите на Съветското правителство и неговите намерения по отношение на Чехословашкия корпус. Планът за използването на корпуса в борбата срещу Съветската власт бил разработен от съюзниците още през ноември 1917 г. Държавите от Антантата и САЩ похарчили много пари и усилия за подготовката на метежа. Той започнал на 26 май 1918 г. в Челябинск.
Скоро метежниците завладели Пенза, Самара, Омск, Томск и редица други градове. Във всички завзети райони метежниците съборили Съветската власт и начело на местното управление поставяли контрареволюционни партии.
На 4 юни представителите на Англия, Франция, Италия и САЩ протестират срещу разоръжаването на чехослашкия корпус, което било предприето от Съветското правителство, наричайки разоръжаването “недружелюбен акт, насочен срещу тях, защото чехословшките отряди са съюзни войски и се намират под покровителството и грижата на държавите от Съгласието”.
На 12 юни 1918 г. НКИД разкрива контрареволюционният характер на метежа чрез ответна нота. Съветската власт твърди, че в метежа участват страните от Антантата. Съветското правителство изразило надеждата, че “представителите на 4-те държави…няма да се забавят да осъдят чехославашките отряди, намиращи се под тяхно покровителство, за техните контрареволюционни въоръжени цели, които са по същество откровена и сериозна намеса във вътрешните работи на Съветска Русия”.
Най-активно участие в работата на Съветското правителство за прекратяване на интервенцията на Антантата и САЩ взема Ленин.
“При моите постоянни опити да се споразумея с Антантата, — пише В. Чичерин, — които, дори при неуспех, можеха да отсрочат заплахата, Владимир Илич в ежедневните ни телефонни разговори ми даваше подробни съвети, проявявайки изумителна гъвкавост и умение да отклонява ударите на противника”.
Всички най-важни стъпки на НКИД в областта на външната политика се предприемат по указание и с одобрението на Ленин.
В името на мирните отношения с най-големите капиталистически страни, най-вече на САЩ и Англия, Ленин решава да наблегне върху развитието на търговските връзки и икономическото сътрудничество с тях.
В съответствие с ленинските идеи, Комисията по външна търговия разработва през 1918 г. план за развитие на икономическите отношения със САЩ. На 14 май Ленин изпраща плана на американското правителство чрез полковник Р. Робинс. Планът съдържа подробен списък от стоки, които Русия може да продава на САЩ.
Ленин помолил Робинс да докладва съветските предложения на американското правителство. В плана има предложения за концесии, за аренда на мини, участие в ж.п. строителство в Сибир, за експлоатация на морските богатства в Източен Сибир и в Северна Русия, в строителството на електростанции и т.н.
Полковник Робинс представил на държавния секретар доклад, озаглавен “Американското икономическо сътрудничество с Русия”.
В него доказвал необходимостта от развитието на търговски връзки. Предлагал да се създаде икономическа комисия, която да работи с “лидерите на революционна Русия, без да се вземат предвид техните принципи или формули за икономически, социален или политически живот”.
Петя Паликрушева за News Front