Документът влезе в долната палата на конгреса на САЩ на 12 юли — точно месец след като бе предложен от горната палата. Сенатът на конгреса на САЩ одобри текста на 15 юни.
Законопроектът предлага съкращаването на срока на финансирането на руските банки, намиращи се под санкции, до 14 дена, а санкционните компании от нефтогазовия сектор — до 30 дена.
Документът също предполага, че президентът на САЩ ще може да налага санкции на лица, които имат намерение да вложат в строителството на руски експортни тръбопроводи над пет милиона долара за година или милион долара еднократно или пък имат намерение да предоставят услуги, технологии и ли да окажат информационна подкрепа.
САЩ продължават да се противопоставят на строителството на газопровода «Северен поток-2», поради «вредното въздействие на енергийната сигурност на ЕС, газовото развитие на пазара в Централна и Източна Европа и енергийните реформи в Украйна».
Авторите на документа имат намерение също да задължат администрацията на САЩ да направи свой приоритет експорта на американски енергоресурси в Европа за «защита на енергосигурността на съюзниците».
Заедно с това конгресът счита, че новите санкции не трябва да се използват за сътрудничество между двете страни в космоса и да вредят на НАСА.
По-рано CNN съобщи, позовавайки се на източници в конгреса, че някои американски компании са се обявили против промените в законопроекта, защото той може да се отрази негативно на бизнеса.
Сред тях са нефтените и енергийни гиганти BP, Exxon и General Electric.
МВнР на Германия, по чиято територия трябва да премине «Северен поток-2», заяви, че не счита за правилно намерението на Вашингтон да саботира с помощта на санкционни механизми европейските газови проекти.
Петя Паликрушева за News Front